„Луда трева” и корени, които остават

Живот – тежък, изстрадал, луд, български. Такъв живот се пробужда пред очите ни и закипява във вените ни. И като вятър по луда трева трепери в сърцето ни и ни връща в онова време на труд и вяра, страх и надежда в пулса на българското село. Някъде петел кукурига, повяхващи цветя обгръщат нозете, жужи насекомо. … Продължете с четенето на „Луда трева” и корени, които остават