Обичам онова изпълване на театралната зала с присъствие, малко преди започването на представление. Културно. Отмерено. Изпълнено с тих шепот, извинения, ако се наложи да ви изправят, за да преминат по-навътре по реда, нетърпеливо разгръщане на раздадените листовки. (в този случай не листовки, а стихотворения, поставени на седалките). Сцената – мистериозна. Обещаваща. Приканваща. 27 октомври, 2017 е. Откриваме сезон все пак – третият по ред на „Актьори срещу поети“. Мястото е Татрална работилница „Сфумато“. Първото представление, на което аз присъствам. Убедена съм, не и последното.
На затъмнената сцена, така близка до публиката, интимна, в сумрака са се подредили един срещу друг актьорите и поетите, подготвени за литературна схватка. Приличат на две противникови армии, готови да отговорят на въпроса: дали поетите ще се справят по-добре със задачата да прочетат собствените си стихове – изписани и изживени, или актьорите, заредени с набор от изпипана артикулация и театрално присъствие? Очакват ни три рунда, в които ние, публиката, ще получим отговор на това питане и ще излъчим победителите.
Познавам формата, но съм напълно неподготвена за магията на реалното усещане да се гледа това рядко по рода си представление. Лилия Гелева, в своята роля на водещ, пристъпва в средата на сцената, съвсем близо до първия ред, и изпява правилата на предстоящия двубой на изкуствата. Да, изпява! Изпява да изключим телефоните си, изпява какво ни очаква, изпява и кого ще чуем на сцената.
Поетите, достолепно заели своите места в лявата част на сцената, са именитите български творци Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Рада Александрова, Иван Теофилов, Александър Шурбанов, Цочо Бояджиев. Стихотворения на Малина Томова (1950-2011) и Калина Ковачева (1943-2010) ще бъдат прочетени от Марин Бодаков и Силвия Чолева.
Актьорите, отпуснати на своите столове в изразително разчупени пози, са Пламен Димов, Симеон Дамянов, Иван Станчев, Августина-Калина Петкова, Живко Симеонов, Веселин Петров, Станислав Кертиков и Неда Спасова.Актьори
И започваме! Двата противникови отбора ще се съревновават в три кръга. В първите два всеки поет чете свое стихотворение, а след него излиза актьор, който чете друго негово произведение. Третият кръг е решаващият – там най-ясно проличава дали поетът, който изживява собствените си стихове на сцена, ще пребори изиграния монолог от талантливите актьори, защото двата лагера представят един и същи текст пред публиката.
На сцената излиза Екатерина Йосифова – дребничка и крехка, тя сякаш изпълва сцената с присъствието на първото си стихотворение:
Сънувах се.
Жилава старица с неудобно утопични възгледи.
Харесах си се.
И с тези първи строфи вечерта ни понася в едно магично преплитане на поезия и на думи, облечени в образи. Аз настръхвам, и се замислям, и се усмихвам с всяко следващо стихотворение. Оставям няколко и за вас – макар и да нямате възможност да усетите силното присъствие на актьорите, ще се потопите в съкровените стихове на поетите. Защото онази вечер те бяха победителите. Безспорно!
Чакалня
Цочо Бояджиев
часовникът е без стрелки
така че можеш да седиш и с гръб към времето
тревата между коловозите и без това отрича всички разписания
възможно е да мине облакът привечер
но мъдро е да приглушиш надеждата
ако си свикнал с неговото своенравие
дори да се яви
камбанката най-вероятно ще държи езика си зад зъбите
уверена че няма място за гласа й в партитурата на тишината
пък и нелепо е да се ослушваш за послания
щом ти си посрещачът пътникът и кантонерът
не можеш да свидетелстваш за рана там където няма белег
или да обвиниш тополите за острите резци на сенките
следобед е
това е крайна гара
за да си тръгнал трябва да пристигнеш
Любов
Калина Ковачева
На Екатерина Йосифова
Но защо тя все бърза
от любов към любов
и прогонена, зъзне
в тъничкото палто,
с шапка, в дънкова блуза,
в стара модна пола
като стих свой неразумен –
небила и била…
Но защо тя все тича
и гори, и тъжи,
и обича,
необичана, може би.
И кокетна, и мъдра,
затрептяла от смях,
който никой от смъртните
няма.
Тя е без грях.
Нека тича и гони.
Любовта. Ако спре,
то ще бъде на склона
най-последен… Добре –
нека тя да е жива,
нека пламва безкрай,
да я има – горчива
чаша чай,
чаша вино студено
и сълзлив боров дим.
Тя и в гроба ще легне
като с чакан любим.
