Самотният стрелец, а по-късно наричан и Самотника, Албер Камю е един от най-видните представители на световната и френска литература от 20 век. Носител и на Нобелова награда за литература през 1957 г., през целия си живот той се противопоставя активно на философията на нихилизма, както и на тоталитаризма в многото му форми.
Абсурдната природа на живота е тема, която заема централно значение в творбите на Камю. Той твърди, че абсурдът е продукт на сблъсък между човешкото ни желание за ред, смисъл, цел в живота и празното, безразлично “мълчание на Вселената”. Според Камю абсурдът не е нито в човека, нито в света, но двете взети заедно – това е единствената връзка, която ги обединява. И ето ни – бедни същества, които отчаяно търсят надежда и смисъл в безнадежден и безсмислен свят.
Темата за самоубийството също заема важна роля в творбите му. Той го смята за основен проблем на моралната философия:
„Има само един наистина сериозен философски въпрос, и това е самоубийството. Да се реши дали животът си струва да живее, е да се отговори на фундаменталния въпрос във философията; всички други въпроси произтичат от този.”
Но славата на Камю не се дължи само на творбите му; той наистина е изживял своята философия, чрез лични политически позиции и публични изявления, които често не са му спечелвали слава сред другите мислители и негови сънародници. Посвещава се на защита на човешките права, а до края на живота си се застъпва за отмяна на смъртното наказание по целия свят. Но освен мисли, Камю ни завещава и действията си, които говорят по-силно от всичките му думи. Взети заедно, тези думи и действия въплъщават основен набор от либерални демократични ценности – толерантност, свобода, справедливост, откритост, уважение към личността, осъждане на насилието и активна съпротива срещу тиранията – ценности, от които имаме голяма нужда сега.
Оставяме ви с някои от неговите мисли, които звучат още по-актуално във времената, в които живеем:
“Никога няма да сте щастливи, ако продължите да търсите от какво се състои щастието. Никога няма да живеете, ако търсите смисъла на живота.”
“Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромна енергия само за да бъдат нормални.”
“В крайна сметка човек се нуждае от повече смелост да живее, отколкото да се самоубие.”
“Отворих себе си към нежното безразличие на света.”
“По средата на зимата открих, че в мен имаше непобедимо лято.
И това ме прави щастлив. Защото колкото и настоятелно светът да се обръща срещу мен, вътре в мен има нещо по-силно – нещо по-добро, нещо, което отвръща.”
“Бунтувам се. Следователно съществувам.”
“Не искам да съм гений – имам достатъчно проблеми, опитвайки се просто да бъда мъж.”