Есента е сезонът на цветовете, уюта и нуждата от допълнителна топлинка. Сезонът, в който искаме да си направим топло мляко с канела и да се гушнем в мекотата на плетивата.
Александрина Пандурска ни доказва, че плетенето не е само сезонно, че не ни топли само физически и че не принадлежи на миналото, а е все още живо, и го пренася във времето.
Тя е на 28 години от Благоевград. Като дете мечтае да стане журналист и някой ден да основе приют за кучета.
Завършва „Връзки с обществеността“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а в момента е студентка в специалност „Приложна лингвистика с немски и английски език“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“.
Преди повече от десет години открива страстта си към плетенето, на което я е научила прабаба й Светла. Преди година създава Brands from Hands – свое кътче от пъстрота, уют и топлина, които да допълнят мястото, на което се чувствате у дома и в хармония със себе си.
Кой беше моментът, в който си каза, че да плетеш, е това, което искаш да правиш?
Александрина: В продължение на години идеята да се занимавам с плетенето по-сериозно „зрееше“ в съзнанието ми, но преди година и половина все повече започнах да се замислям дали тогавашната ми работа ме удовлетворява, дали прекарвам 8 часа 5 дни в седмицата на правилното място за мен. Плетенето наклони везните в своя полза, и сега съм щастлива от избора си!
Разкажи ни за моделите, които твориш – какво плетеш, как ги развиваш?
Александрина: От година и половина насам най-интересни са ми дамските чанти и бебешките одеялца, чантите са в търсене на женствеността, стила и комфорта в ежедневието, а одеялцата – за да се докосна до света на най-невинните и чисти същества, които осмислят живота и го правят искрен. Развивам ги с вдъхновение от света около мен – приятелите ми, персоналните поръчки, природата.
Как се промени идейно концепцията ти – от създаването й до момента?
Александрина: Занимавам се с Brands from Hands усилено едва от година, така че концепцията засега върви в началния си вид – искам всичките ми творения да са уникални, да са колкото се може по-персонализирани, и да експериментирам с цветове, материали и форми.
Какви цели си беше поставила в началото, какви цели имаш сега?
Александрина: В началото исках да творя и да създавам красиви неща за хората, сега имам още две цели за по-далечното бъдеще. Първата е да имам собствено място, ателие, в което да посрещам всеки, който иска нещо да бъде създадено специално за него, а втората – да създам школа по плетене.
Откриваш ли нови плетки? Лесно ли се учат? Лесно ли се комбинират с други? Какви игли използваш?
Александрина: Най-интересно ми е да плета на една кука, защото там се получават по-фините детайли, и може да се експериментира повече. Постоянно откривам нови плетки, като ги научавам и си ги запазвам някъде до момента, в който мога да ги включа в някой проект.
Какво вплиташ в нишките прежда от себе си – като мисли и чувства? Какво от теб искаш да достига до хората?
Александрина: Докато плета нещо, си представям човека, който ще го носи. Представям си сватбата, на която чантата ще допълва тоалета, детската стая, в която одеялцето ще внесе цвят и уют, книгата, между чиито редове ще се крие книгоразделителят.
Получаваш ли допитвания за модели, които никога не си мислила, че ще създадеш? Приемаш ли предизвикателствата?
Александрина: Да, вече имам няколко проекта за неща, които никога не съм изработвала. Приемам предизвикателства, но си давам време идеята да се развие в съзнанието ми, преди да поема ангажимента да я изпълня. Аз съм префекционист до известна степен и искам всичко, което правя, да е своята най-добра версия.
Кои са цветовете, които най-много обичаш да вплиташ? Какви са асоциациите те към всеки един от тях?
Александрина: Много харесвам бордо, синьо в различни нюанси, земни цветове. Свързвам ги с природата и усещането за сила.
Често участваш в благотворителни компании и проекти? Какво е доброволчеството за теб? Кой беше първият проект, в който участва?
Александрина: Когато участвам в доброволчески проекти, се чувствам полезна, харесва ми да дарявам от времето и енергията си за други живи същества. Не си спомням точно кой е първият проект, но със сигурност го намерих в сайта TimeHeroes, където се публикуват различни инициативи, препоръчвам хората да го следят, защото има най-разнообразни кампании и всеки може да помогне спрямо своето свободно време, умения и средства.
Разкажи ни за кампаниите, които ти предстоят?
Александрина: В момента работя по две инициативи. Първата е като координатор за Благоевград на Благотворителна кампания „Изплети топлина“. През октомври и ноември ще плетем шалове, шапки, чорапи и ръкавици за мъже, жени, деца и възрастни хора без дом. Повече за проекта можете да видите на сайта на „Изплети топлина“ и във Facebook страницата му.
Вторият ми проект е свързан с участие в събитието Sofia Green Fashion Days през ноември. Един ден се вдъхнових да рециклирам найлонови торбички, и да ги претворявам от грозен и вреден за планетата боклук в нещо красиво /дамски чанти/, което да накара хората да се замислят и да намалят, а в бъдеще и да спрат употребата на еднократни торбички. В проекта ще рециклирам и чанти, събрани по време на дарителска кампания на Софийска община. Средствата от продажбата на чантите ще се дарят за благотворителност.
Даваш ли уроци по плетене? И бързоусвояващ ученик ли е съвременият човек?
Александрина: Досега съм организирала четири работилници по плетене, и бях приятно изненадана, че хората са привлечени от това хоби, и се концентрират лесно за час-два в иглите и преждата. Някои от участниците ми разказваха, че са се учили да плетат като малки, но след това са позабравили, или пък им е липсвало търпение да надграждат уменията си. Плетенето изисква любов, време и добър учител!
Каква е най-предразполагащата твореческа среда за теб – имаш ли си любими часове за плетене, любимо място, любима музика за слушане?
Александрина: Въпреки че обожавам да слушам музика, най-приятно ми е да плета в пълна тишина. За място предпочитам най-вече откритите пространства като поляните на село, а през зимата и в градски условия – вечер на дивана в хола с чаша чай подръка.
Колко време ти е необходимо за създаването на един модел?
Александрина: Между 8 и 20 часа.
Коя е най-топлата реакция, която си получавала заради твоя създадена топлина?
Александрина: Оценявам всяка снимка с мое творение, всеки коментар и пожелание, което получавам от притежателите на моите творения. Най-приятно ми е, когато се срещам очи в очи с хората и усещам емоцията и радостта им!
Опиши с няколко думи – какво е плетенето, какво е мястото му в днешното ежедневие, какъв транслатор на послания е от миналото към днес?
Александрина: Макар и да се счита за позабравена дейност, която само някои от бабите ни практикуват все още, плетенето все още е живо, и аз самата го доказвам и пренасям във времето. С много желание откликвам на всеки млад и не толкова човек, който иска да научи или да си припомни това умение. Наскоро се запознах с една млада дама, видяла страницата ми във Фейсбук, която искаше да сподели, че и тя се е запалила по плетенето, и да обменим опит и съвети. Беше много приятна среща!
А за посланията – една вечер, докато гледах видео урок по плетене на чужд език, осъзнах, че плетенето е универсален език, можеш да го научиш и от китаец, защото в него са най-важни движенията на ръцете и желанията на сърцето!
Разкажи ни за другите си хобита, интереси и страсти?
Александрина: Наравно с плетенето любимо занимание ми е четенето. Както се шегувам, ако има кой да ми държи книгата и да прелиства страниците, ще е пълно щастие! Обичам разходките в природата и с кучето ми голдън ретривър Санди.
Друга моя страст е пътуването както в България, така и в чужбина. Последното интересно и вълнуващо място, което посетих, беше с. Старо Железаре, където дуварите на къщите са изрисувани от Венцислав Пирянков, негови ученици и съпругата му.
Напоследък се интересувам и от селско стопанство, това е голяма страст на дядо ми и мечтая да си имам градинка с плодове и зеленчуци някой ден!
Във Facebook страницата ни ви очакват още много интересни истории! 🙂
