„Подари ми история“ е благородна инициатива, която събира аудиозаписи на литературни произведения и ги прави достъпни за хора с увредено зрение. Повече за идеята и реализацията ѝ в България научете от един от хората, стоящи зад нея – Александър Велков.
Здравей! Представи се с няколко думи.
Александър: Казвам се Александър Велков, завършил съм социология и журналистика. Освен като журналист, имам известен опит и в работата в неправителствения сектор, най-вече в организации, подпомагащи незрящи хора. Ако трябва да се опиша с две думи в контекста на настоящото интервю, те ще са „пристрастен читател”.
Чия бе идеята за създаването на „Подари ми история” и как се роди тя?
Александър: Самата идея за запис на аудиокниги не е никак нова. Това, което направихме преди година, е да променим две неща – концепцията и продължителността. И сега има организации, за които тази дейност е нещо постоянно, но разчитат на професионални четци. Има и доброволци, които записват инцидентно. В някаква степен ние обединяваме всичко това – работим както с доброволци, така и с професионалисти, предоставящи ни вече записани творби.
Конкретният отговор на въпроса е – идеята е на група доброволци от София. Първоначално инициативата стартира към организацията на Съюза на слепите в София. Малко по-късно се отделихме и започнахме да се развиваме самостоятелно.
Какво точно представлява инициативата? Разкажи ни повече за нея.
Александър: Целта на „Подари ми история” е да се разшири достъпът на литература до незрящите хора. Това се случва с помощта на доброволци, които записват и ни изпращат в аудио вариант художествена, учебна и научна литература. Произведенията се избират както от самите четци, така и от читателите. Контактът с доброволците се осъществява най-вече по електронен път – e-mail, Facebook. Хубавото е, че записите могат да се правят на най-различни места, в чисто физически и дори географски смисъл на думата, по всяко време на денонощието, с най-разнообразен тип устройства. След като ги получим, ги каталогизираме и ги поместваме в пространство, откъдето могат да се свалят – все още то не може да се нарече сайт. Опитваме се да изградим такъв, но без финансиране това не е лесно. Важно е да се подчертае, че в страницата (когато тя бъде готова) ще се влиза с име и парола, а произведенията ще се ползват от хората, за които са прочетени. Както споменах по-горе, приемаме и вече направени аудиозаписи, предоставени от техните създатели.
Какво постигна „Подари ми история” от създаването си до днес?
Александър: Склонни сме да бъдем достатъчно критични към себе си и ако трябва да дадем кратък отговор, то той би бил „Твърде малко за амбициите, които имахме”. Много сме благодарни на екипа на доброволческата платформа Time Heroes. Те застанаха зад нас почти от самото начало. С тяхна помощ и посредством социалните мрежи в съчетание с приятелски такива, бяха прочетени около 600 произведения от над 200 човека. Участваха хора от различни възрасти, включително ученици и студенти. Не бяха малко и авторите, които интерпретираха сами свои произведения или дадоха разрешение това да бъде направено. Обадиха ни се хора, притесняващи се да четат на глас, но с желание да помогнат в друга насока – с монтирането на файловете, с поддръжка на блога ни и уеб страницата. Именно с последното е ангажирана и доброволка, изпратена ни по линията на наградата на Херцога на Единбург.
За една година натрупахме доста опит и доста идеи. Ще спомена една от най-интересните, която се превърна в сериозна тема за размисъл за нас. От различни места ни споделиха, че аудиокнигите биха могли да бъдат полезни не само на незрящите. Страдащите от дислексия, множествена склероза, афазия и дори уязвима група като възрастните, живеещи в старчески домове, биха могли да се ползват от нашия библиотечен фонд. Ще бъдем щастливи, ако успеем да помогнем на максимално голям брой читатели, без значение с какво увреждане или проблем са те.
Сподели ни повече за начина на работа, който прави възможен тази инициатива.
Александър: Ние сами избрахме пътя да работим като неформална доброволческа група. От една страна не влизаме в критериите на организации, кандидатстващи по проекти и съответно не участваме в подобно разпределение на финансови средства. От друга страна – пред нас не стоят ограниченията на грантополучателите. Работим без времеви прагове и следваме насоката, залегнала в мисията ни, без да се съобразяваме с някаква моментна конюнктура. Вярно е, да развиваш дейност при такива обстоятелства изисква много търпение. Не е лесно да го проявяваш винаги, но смятам, че в настоящия случай то, подобно на държавните облигации с определена дата на падеж, един ден ще бъде осребрено и „Подари ми история” ще бъде възприемана като нещо ценно и необходимо, което трябва да бъде запазено и развивано.
По какъв начин можем и ние да подарим история?
Александър: Самият процес не е сложен. Избирате любимо произведение или такова, предложено от нас. Хубаво е да се направят тестове за това кое е най-подходящото записващо устройство, с което разполагаме. Много е важно, когато четем по-дълго произведение и объркаме дума или пасаж, да не се започва отначало, а само те да бъдат изчетени отново. С помощта на софтуера за монтиране „лошите” сектори без проблем могат да се премахнат. След края на прочита творбите могат да се изпращат на podariistoria@gmail.com, а по-големите – посредством сайтове за трансфер.
Защо е важно да се включим в инициативата?
Александър: Могат да се посочат много причини – заради удоволствието от четенето, за да усъвършенстваме дикцията си, за да помогнем на нуждаещисе хора, за да се откъснем поне за малко от една реалност, възпитаваща ни до голяма степен в ценността да поставяме на пиедестал материалното.
Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, където ще ви срещнем с още много интересни личности и вдъхновяващи инициативи.
