Защото е „based on a true story“ или защото е от лентите, които те карат да се замислиш на много нива, филмът „Игра на кодове” (The Imitation Game) си струва да бъде гледан. Вдъхновени от 114-те му минути, решихме да ви разкажем историята на един велик живот, пресъздаден в него.
Алън Тюринг е роден на 23 юни 1912 г. в Лондон. До пенсионирането си родителите му живеят в Индия, а Тюринг и по-големият му брат Джон остават с приятели и роднини в Англия. От малък Алън има засилено влечение към математика, природните науки и криптологията. Изключителните му заложби и ексцентричността му го превръщат в дете-особняк, което му носи немалко обиди и подигравки още в ранна възраст.
Алън среща най-близкия си приятел – Кристофър Моркъм, в училището „Шърборн”. Внезапната му смърт от туберкулоза, още по време на образованието му, се отразява тежко на Тюринг и той губи вярата си в религията.
Снимка: Wikipedia.org
Няколко години по-късно Алън завършва математика в „Кингс колидж“ в Кеймбридж, а дисертацията му върху централната гранична теорема прави такова впечатление, че на възраст от 22 години е избран за член на колежа. През 1936 г. Тюринг заминава в Принстънския университет, където завършва докторантурата си и стъпва на родна земя 2 години по-късно.
Връщайки се в Англия през 1938 г., той е нает от британските военни за секретния проект в „Блечли парк“, който има за цел разгадаването на шифъра, използван за кодиране на свръхсекретни съобщения в немската армия чрез шифровъчната машина „Енигма“. С помощта на британското разузнаване Съюзниците успяват да намерят планове на машината още в началото на Втората световна война без това да стане известно на германците. Задачата на Тюринг и екипа му е да успеят да разшифроват кодираните съобщения, изпращани чрез „Енигма”. Комбинациите от възможни ключове били над 159 трилиона, а германците ги променяли на всеки 24 часа.
„Енигма“
Дешифрирането на кървавата нацистка кореспонденция отнема много време и много усилия. Решаващ за успеха на британските учени е опитът на Алън Тюринг да усъвършенства полската машина, наречена „Бомбата” – високоскоростен апарат, с който бързо се тестват хиляди различни възможности за разгадаване на шифъра. Заедно с математика Гордън Уелчман той създава алгоритъм за търсене на по-вероятни буквени съчетания и отхвърляне на по-малко вероятните. Машината ускорява края на войната и спасява милиони човешки животи.
През 1944 г. Тюринг и неговите колеги създават Colossus, един от първите в света програмируеми електронни компютри. През 1946 г. той получава престижна награда за своя труд — „Орден на Британската империя“. След края на войната Тюринг продължава работата си по създаването и усъвършенстването на машините си, дали толкова много на световната наука.
„Бомбата“
На 39-годишна възраст Алън Тюринг е арестуван по обвинение в хомосексуализъм, който според тогавашните закони се приема за престъпление. За да избегне затвора, той се съгласява да се подложи на т. нар. „химическа кастрация” – хормонално лечение с естроген. Предполагало се е, че по този начин ще успеят да потиснат сексуалните му желания.
Вследствие на нехуманната процедура, Тюринг получава редица здравословни проблеми и физически изменения – в това число и поява на гърди. На 7 юни 1954 г., неспособен да понесе унижението, на което е подложен, той слага край на живота си, като изяжда ябълка, потопена в цианид. Британските власти констатират смъртта му като самоубийство.
Снимка: Mashable.com
Така тъжно приключва животът, спасил милиони животи. Заключението е ясно и кратко: Да си различен, означава да промениш света. Но означава и да погубиш себе си.
Нека историята ни учи и точно краят на тази да не се повтаря. В колко парадоксален свят живеем, избираме сами.
Тази статия ви хареса? Присъединете се към Truestory.bg и във Facebook, където ще следите историите на вдъхновяващите личности на нашето време, които пишем за вас!
