Днешното интервю ни среща с Ани Митова. Една борбена и успешна българка, която след дипломирането си в България, заминава за Дубай, където живее и работи 10 години, а към днешна дата е в Америка. Тя е ярък пример, че успехът не познава граници. Тя е от хората, които вдъхновяват.
Ани е професионален фотограф, а снимките ѝ говорят за нея по-силно дори и от думи. Любителите на фотографията ще забележат, че това, което създава, е толкова приказно и красиво, цветно и привличащо, че сякаш е част от един вълшебен свят. Като събирателно място на изключителен талант.
Изкуството извира от душата ѝ: „Нямам ментор, абсолютно самоука съм. Не подражавам на други фотографи, никога не съм искала да бъда някой друг, освен себе си“. А нейното Аз успява да вдъхнови и събуди възхищение в сърцата на хората.
Усетете с очи и душа изкуството ѝ!
Здравей, Ани. Моля, разкажи ни малко за себе си.
Ани: Родена съм и израстнах в България. След дипломирането си заминах за Дубай през 1999 г., където живях и работих десет години. От 2011 г. живея и работя в Америка.
Като малка каква искаше да станеш, когато пораснеш?
Ани: Не съм мислила за това каква искам да стана. Занимавах се с рисуване още от дете, но не съм искала да стана художник. Рисувах, защото обичам да рисувам.
А как разбра, че искаш да се занимаваш с фотография и реши, че именно това трябва да е твоето поприще?
Ани: Фотографията е мое хоби от дълги години. Реших да се занимавам и професионално едва в края на 2013 г. За работата по личния ми проект, фотографията е просто средство за изразяване. Аз лично никога не съм се интересувала от техническата част, винаги ми е била интересна само историята, която се опитвам да разкажа с изкуството, което създавам.
Кой жанр във фотографията ти харесва най-много?
Ани: Любими жанрове: „фино изкуство портретна фотография“ и „фино изкуство пейзажна фотография“.
А защо?
Ани: „Фино изкуство портрети“ са ми любими, защото точно този вид портрети нямат нищо общо с реалността и са невероятно силно средство за изразяване на индивидуалността на автора на портрета. „Фино изкуство пейзажи“ са ми любими, заради силната и красива връзка с природата.
Кои са любимите теми и мотиви на твоите снимки?
Ани: Всичко, което създавам за личния си проект, е свързано с моя живот и моята лична история. Аз съм музата, от която се вдъхновявам.
Снимаш предимно деца. Защо избра именно този тип модели и какво усещане ти носи работата с тях?
Ани: Цялата работа по проекта ми е изпълнена със символизъм. Работя с деца по няколко причини, възрастта на моделите ми основно символизира факта, че когато започнах проекта нямах нито опит, нито знание, нито професионална техника, нито бюджет, нито екип, нито каквато и да е друга реална възможност да реализирам сама точно такъв вид проект. Децата са символ на чистота, невинност, смелост, и са силно свързани с изкуството, всяко дете обича приказни истории, да рисува, да пее, да танцува, да твори и изразява себе си по някакъв артистичен начин.
Имала ли си ментор или добър фотограф, който ти е повлиял и на когото да подражаваш?
Ани: Нямам ментор, абсолютно самоука съм. Не подражавам на други фотографи, никога не съм искала да бъда някого другиго освен себе си.
Кажи ми, какво те вдъхновява, къде получаваш нови идеи за твоите снимки и какво грабва вниманието ти?
Ани: Вдъхновението и идеите идват само от личната ми история, от моите преживявания, чувства и мисли.
Кога влагаш повече творчество – при снимките или при обработката след това?
Ани: Работя много ппри създаването на един портрет както по време на сесия, така и след това. Невероятните портрети изискват невероятно много работа. Лесните портрети ме отегчават и никога не са ми били интересни.
Кога една снимка се превръща в изкуство?
Ани: Всеки по свой индивидуален начин възприема изкуството. За мен лично един кадър е изкуство, когато ме кара да се замисля или да почувствам даден вид емоция.
Имаш ли любима снимка към която се връщаш? Каква е нейната история?
Ани: Имам няколко любими портрета. Историите и причините са различни и индивидуални за всеки един портрет.
А спомняш ли си някоя комична случка по време на фотосесия?
Ани: Да, разбира се, в моята работа инвестирам много труд, енергия и емоция, но освен предизвикателствата има и много красиви и щастливи моменти.
Твоите снимки не са просто образ, а носят по-дълбок смисъл. Те не са свързани само с визуланото изкуство, а като че ли и с развитието на други сетива. Каква е тайната зад заснемането на един добър кадър?
Ани: Има много тайни, не само една. Ще споделя само, че при създаването на фино изкуство портрети, винаги по-важна е историята и идеята, техническата част е на заден план.
Какви са правилата на успешния фотограф?
Ани: Не съм сигурна какви са правилата за повечето фотографи. Аз следвам само моите правила, общоприетите правила на фотограгията ги нарушавам често.
Какви съвети можеш да дадеш на прохождащите фотографи?
Ани: Бъдете скромни. Това е най-ценният съвет, който аз съм получавала някога и все още го следвам.
Лично на теб какво ти дава фотографията?
Ани: Фотографията сама по себе си не ми дава нищо. Фотографията, като средство за изразяване, ми носи радост и ми дава възможност да разкажа история, която ме вдъхновява и вълнува.
Най-красивата снимка е…
Ани: Не мисля, че има най-красива снимка. Мисля, че има снимки, които са индивидуални, с лични истории, с лични послания и всяка от тях има собствена различна красота.
Избираш да работиш в САЩ пред България. Може би много хора си поставят този въпрос – България или чужбина? Какви са твоите причини?
Ани: Моята причина е семейството ми, децата ми. Смятам, че човек се чувства най-щастлив, когато е с хората, които обича и които го обичат. Бих посъветвала младите хора да живеят и работят там, където се чувстват щастливи, свободни и добре.
Разкажи ни повече за страната в която живееш. На какво те научи тази държава?
Ани: На какво ме научи живота в Америка? Тук научих, че човек наистина може да реализира мечтите си, ако работи за тяхното осъществяване.
Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Ани: Здраве, любов и щастие.
За още вдъхновение посетете Facebook страницата на TrueStory.bg!