Няколко години напред в съвременната епоха, в която живеем. Модерни технологии и освободен начин на живот без задръжки са на преден план в обществото. До една сутрин, когато Съединените щати се събуждат коренно променени. Животът на всички се преобръща в един-единствен миг. След няколко ключови терористични атаки на власт идват Синовете на Яков – управляващи, чиято привидна цел е да закрепят мира и да въдворят ред в обществото, стресирано от екстремистките нападения. Те се облягат на своите тълкувания на библейски текстове, чрез които управляват и въвеждат нов порядък в държавата, която възниква на мястото на Щатите, наречена с името Гилеад.
Най-потърпевши в тези политически игри се оказват жените, които един ден се оказват лишени от всякакви права – на работа, на лични финанси, на собствени желания. За тях отговарят техните съпрузи или други техни роднини – мъже. Положението се влошава още повече, когато става ясно, че повечето жени са стерилни. Онези, които имат запазени детеродни функции, ще изживеят невъобразим кошмар. Такава е историята и на главната героиня – Офред.
В началото тя е млада жена със собствено име – Джун, която има любящ съпруг и къдрокоса малка дъщеричка. Те са принудени да бягат извън граница, но Джун бива заловена. Изкарва обучение при Лелите – жени, на които е поверена грижата за наложниците, които ще отидат в домовете на Командирите – богати мъже с власт в обществото, чиито законни съпруги не могат да ги дарят с деца. Лелите не се свенят да наказват поверените им жени, като наказанията са повече от жестоки – осакатяване и травми, които остават за цял живот.
Джун облича характерната за слугините червена пелерина и бяла шапчица, която покрива немирните коси. Отведена е в дома на Командир Фред, откъдето идва и новото й име – Офред, т.е. притежание на Фред. Ролята на Джун в този дом е да роди дете от Фред, което той да отгледа с жена си Серена Джой. При кратка ретроспекция се вижда, че и двамата, Фред и Серена, са били основна движеща сила в промяната на републиканския ред. Започват като завършени идеалисти, които искат просто светът да бъде нормален и хармоничен, откъснат от ширещия се разврат, липса на морал и злоупотреба с алкохол и наркотици. Серена дори има главна роля в изграждането на образа на съвършената съвременна жена, която трябва да бъде основна опора на мъжа до себе си. Но новият ред й отрежда неподозирана роля, която сломява хъса и борбеността й, характерни преди за нейния образ. Чистият идеализъм, с който тръгват и Фред, и Серена, мутира до неподозирани размери – превръща се в страшилище, вкопчено в една фанатична система, която смазва човешки души и си играе с невинни съдби на живот и смърт.
В десетте епизода на първия сезон на The Handmaid’s Tale проследяваме борбата на Офред да запази себе си и да оцелее в едно жестоко време, в което от всеки ъгъл може би дебне враг или Око, което да докладва за нередности, заради които може да бъде убита с камъни или да увисне на позорно бесилище в центъра на града. Офред устоява. И краят на сезона предвещава вълнуващ втори сезон, в който пред героинята ще има още много напрегнати моменти, за които ще е нужен здрав човешки дух, много сила и късче надежда…
В ролите ще видите Елизабет Мос, Джоузеф Файнс, Ивон Страховски, Алексис Бледел, Самира Уайли, Мадлин Брюър, Макс Мингела и др.
Сериалът е базиран на книгата на Маргарет Атууд, издадена през далечната 1985 година. Точността обаче, с която канадската авторка е уловила съвременните страхове в обществото в международен план, е плашеща. The Handmaid’s Tale поставя редица въпроси в полезрението на зрителя: Дали още утре светът няма да се промени неузнаваемо? Какво се крие зад тероризма? В какво се превръщат идеалите? Дали представата ни за по-добър свят всъщност не е красив образ, зад който се спотайват собствените ни демони? Какво би било бъдещето? Колко жестокост се крие в едно човешко сърце? Колко сила е необходима, за да останеш несломим в едно време, което на пръв поглед изглежда безнадеждно?…
Но една от основните сили на сериала – според мен – е прокрадващата се идея, че жените твърде често се оказват най-уязвимата страна в промяната на политическия строй и техните права, извоювани с години, могат да бъдат сринати за миг. Но това не прави историята обсебена от идеята за феминизма. Напротив. Това е история преди всичко за човешкия дух, подложен на изпитания. Които, за съжаление, звучат твърде реално. И пред които може да ни се наложи да се изправим и сами…
Наскоро попаднах на една мисъл, която гласи долу-горе следното: антутопиите не са предназначени за човека на бъдещето, те говорят на собствените си съвременници, а техните мрачни истории не са на преден план, тъй като много по-важен е светът, който се крие зад сюжетите им и който ще остане, за който се борим… The Handmaid’s Tale е прекрасна антиутопия. Сериалът не може да ви остави безразлични нито за секунда! За почитателите на литературата ще споделим и добрата новина – очаква се до края на тази година на пазара да излезе преводът на книгата на Маргарет Атууд и на български език!
