Мизантроп, философ, мистик, дълбок песимист и будист – да, Шопенхауер е наричан по много начини, но е един от най-ярките представители на западната философия. Известен е като един сред първите философи от 19-ти век, който твърди, че в основата си вселената не е рационално място. С радост ви споделяме някои от неговите афоризми за житейската мъдрост:
За онова, което търсим:
Често намираме нещо съвсем различно и дори по-добро от онова, което търсим; често откриваме и търсеното по съвсем различен път от онзи, по който погрешно сме поели в началото. Нерядко там, където сме дирили наслада, щастие, радост, ни посреща поучение, прозрение, познание – някоя трайна, истинска ценност, вместо преходна и мнима.
За обществото и ролята ни в него:
Преди всичко, всяко общество изисква уеднаквяване на възгледите и настроението: затова колкото е по-голямо, толкова е по-безлично. Защото всеки има възможността да бъде изцяло верен на себе си насаме, така че който не обича самотата, не обича и свободата; човек е свободен единствено когато е сам. Принудата е неразлъчният спътник на всяко общество, то винаги изисква жертви, които се дават толкова по-трудно, колкото по-изявена е собствената ни индивидуалност.
За танците:
Ще осъзнаем също, че в контакт с глупци и тъпаци съществува само един начин да проявиш своя разум – като не разговаряш с тях. Но тогава вероятно някой ще се чувства понякога в обществото като танцьор, отишъл на бал и заварил там само сакати: с кого да танцува?
За приятелите и враговете:
Приятелите се наричат искрени, а враговете са искрени: затова укорите им трябва да се използват за самопознание, като горчиво лекарство. Рядко се намирали приятели в нужда ли? Точно обратното! Едва-що си се сприятелил с някого и той веднага изпада в нужда и ти иска пари назаем.
За променливите в живота:
При никакви обстоятелства не бива да изпадаме в голямо ликуване или неутешими вопли; отчасти поради променливостта на всички неща, които във всеки момент могат да предизвикат неочакван обрат; както и поради измамността на нашата представа за това, какво е благоприятно и какво – вредно за нас. Почти всеки някой път се е вайкал за нещо, което впоследствие се е оказало наистина най-доброто за него или е ликувал за друго, превърнало се после в източник на най-дълбоко страдание.
За лихварството на времето:
Негови жертви стават всички, които не умеят да чакат. Да се стремиш да ускориш естествения му ход – това е най-скъпото начинание. Затова човек трябва да се пази да не задлъжнява с лихви към времето.