Роден в Солун на 12 юни, 1904 г., Атанас Далчев е един от най-бележитите български писатели и преводачи. Наричан e често поетът-философ, а преводаческата му дейност се свързва с творби на Гьоте, Чехов, Лорка и Паскал. Принуден да живее в една стая в пострадалото му от бомбардировки жилище заедно със седемчленното си семейство, Далчев дълго време се препитава посредством превеждане на литература на световни класици. По-късно неговите стихове също биват публикувани на други езици: словашки, чешки, руски, унгарски, френски, немски, италиански, полски и фински и му спечелват световна слава. В тях хората могат да намерят отговор на много от екзистенциалните въпроси, които си задават или просто да се насладят на силата на стиховете му. С радост ви споделяме някои бележки, мисли и фрагменти, които Атанас Далчев успя да ни завещае:
На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел.
На един карнавал, дето всички без изключение се явяват маскирани, и собственото лице е маска.
Ако хората бяха съвършени, нямаше да се различават помежду си. Индивидуалността, изглежда, произхожда от несъвършенството.
Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.
От римите му не можеш да видиш има ли и нещо друго в стиховете му.
Всяко силно чувство е суеверно.
Искаш ли да не завиждаш, създавай сам. Бездействието поддържа завистта.
Колко измамни са чувствата, се убеждавах неведнъж в приятелствата си. Докато дружехме, мислех със страх за времето, когато можем да се разделим, а когато се разделяхме, съжалявах за едно, че това не е станало по-рано.
Болката иска да мине скоро. Насладата също е нетърпелива. Само надеждата постоянства, тя прекрачва и смъртта.
Източник водещо изображение: kultura.bg