Автор: Захари Захариев*
Понеже целокупното ни общество кипи от патриотизъм, няма как да подмина темата с Апостола. Не гледах филма. И честванията пропуснах. И стихотворения не качвам.
Знам, важни са тези неща, но защо да съм съпричастен с дежурни почести на командировани висши служители, чертаещи с едната ръка кръст във въздуха, а с другата – схеми за източване.
Освен това се нагледах на патриоти, които името Апостолово го шептят наравно с името Путиново. Все едно, ако може да възкръснат Левски, и СССР, и Белене, и без турци, и циганите на сапун. И ние – буквално ще се превърнем в чиста и свята република, където българите по села и паланки ще превъзхождат расово всички останали народи.
А като възкръсне Левски, ще повтори пак думите си, че който ни освободи, той ще ни пороби. Тогава ще се намерят по-българи от него, дето да кажат, че е трол, соросоид, умен, красив, от „Протестна мрежа“. Като видят, че не става – ще го обвинят за източване на Българския революционен централен комитет (БРЦК) или за харчене на народни субсидии по кръчми и манастири. Вътрешната революционна организация (ВРО) ще бъде обявена за натовски команден център, който уж е насочен срещу интересите на султана, но тайно е замислен от Брюксел да отхвърли съветското влияние в страната.
Медиите на Маман ще излязат с публикации, че всъщност Левски е Васко и е мургав, и не са никакви сажди по лицето му, както го рисуват на картините, когато надлъгвал заптиетата. А представяте ли си топ революционерът на България да е ром. Бинго. Това може да изцапа чистите помисли на светия народ към тази личност. После вече е лесно. Без всеобща любов може да изтриеш всяка личност от архивите. Дори в Лафка, този бастион на свободата и културата, ще спрат продажбите на картини и книги за Апостола.
А залавянето през онази зимна нощ край Къкрина – то е повече от ясно, че някой е пуснал Хаарп-а, за да бъде забавен от снега. Султанският ДАНС е подслушал негови разговори и са му направили снимки на протестите от Арабаконака. Арестуван по заповед на Сараите и отведен с бял автобус.
Обесили са го. Нейде около Паметника на съветската армия. Аматьори. Сега, сто и петдесет години по-късно, още му търсим гроба. Ако го бяха заточили в Белене или Диарбекир, тъй щеше да си изгние забравен от всички.
А какъв е моят спомен за Левски, ще попитате. Ето, споделям. В училище и аз учих стихотворението за гарвана дето грачи жално и зловещо край София. Изрецитирах го наизуст и ми писаха тройка, тъй като не си бях направил труда да науча и интерпретативните анализи, които МОН изс*ра след всяко произведение в учебниците за 9 и 10 клас.
Тия хора нарочно го правят. Хващат едно интересно произведение и го докарват до непоносимо за четене. Сива е чиновническата душа.
[bctt tweet=“При сблъсък между държавна администрация и революционен порив винаги печели първото.“] Защото МОН е институция, а делата на Левски и Ботевите стихове се подчиняват на литературни правила и ако ученикът не усвои правилно интерпретацията им и си позволи да има свои мисли, то тогава си представете каква опасност за държавата ще настъпи. Ще се напълним с мислещи, а не интерпретиращи чужди анализи ученици.
Поне реформа и революция са синонимни думи напоследък, що се касае за образование. Ма, пуста история, как се събират 1300 години в 12-годишна учебна програма, плюс интеграли, оперети, астрофизика, механика, арабистика, география на Мексико, руди в САЩ, руски поети и т.н.
За капак и Левски. Стихове, книги, история, мемоари. То по-добре да не се ражда друг като него, че къде ще го вместим в програмите за образование и почести. Пък и да вземе да обърка държавата, дето тъкмо я натаманихме, да е удобна на всички и в интерес на малцина. Щото то лесно да умреш за цял народ, но кой ще те оплаква в днешно време, ако не си оставил лев за помен и наследници.
Та, така. Спете спокойно. Апостолът бди над водомерите ви.
*Текстът първоначално е публикуван в профила на автора във Facebook.
Снимка: Барелеф на Васил Левски на сградата на българското посолство в Париж. Източник: Wikipedia.org
