Днес ще ви запозная с Марин Бодаков – редактор литература на вестник „Култура“ и неговия наследник вестник „К“, журналист, преподавател по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ , както и съдружник в издателство за детска литература “Точица”.
За поезията Марин Бодаков казва, че е „Все по-често единствен източник на дълбочина.“ Автор е на осем поетични книги. „Мечка страх“ е последната от тях и излиза в края на 2018 година. Тя е съвместен проект на издателство за поезия „Да“ и издателство „Фабер“. Искам да ви срещна с нея. Освен Марин Бодаков между листите ѝ се намират и части от художника Кирил Златков, които допълнително подсилват усещанията от поезията. Докато се разлиства книгата, дните могат да се поберат в избягала щипка от летен простор.
Бодаков е тих, скромен и спокоен, говори не само с думи, но и с междуредия. Застава пред нас искрен и чист. Споделя няколко от най-тайните си тайни, води своите „мънички“ войни и обича.
Пътувам из „Мечка страх“ и се чудя изпитвам ли страх. През последните години май все повече се потапям в него и понякога друго не ми остава. Дали „всичко подлежи на унищожение“?
„Не всичко“…
Погледнете:
Обич
Помня този човек,
раната му като кораб,
корабът му като завивка,
завивката му като мочурище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.
***
Простодушно небе –
превръща греховете в грешки,
виното във вода.
Мен в теб.
Той смяташе,
че само след установяването на реда
ще дойде радостта;
че скандалите трябва да бъдат умело избягвани,
но лекарствата – пити редовно;
че трябва да застава всеки ден
навреме зад катедралата.
Нищо подобно.
***
Това ли е лятото?
Разговаряш с любовта на трети език,
нито на своя, нито на нейния.
Обикаляш гробищата на далечна страна,
непознат в непознат са се сгушили.
Мачти между колибите, оградата – нападала в тревата.
Селски ангел кърпи обущата ти наблизо,
а и закъде да бързаш.
Мимоходом манифест
Толкова войни,
в които враждуващите те призовават
да застанеш на тяхна страна,
да се въоръжиш с тяхната обида,
да приемеш страховете им като свои.
Толкова много мръсни войни,
в които няма добри герои –
само праведници, на които едва насмогваш.
Толкова срамни, фалшиви войни,
колкото всички умели опити да те отклонят
от твоята мъничка смешна война,
от шрапнелите на лютичето и мунициите на минзухара,
да забравиш, че стреляш единствено срещу небето –
и никога срещу хора.
Да забравиш защо крачиш приведен към фара,
след като нямаш кораб.
Мечка страх
бях писал:
над нас лети невидим изтребител
тази нощ изтребителите станаха видими:
с Любо се разхождахме зад Художествената академия
и те започнаха да прииждат, все по-големи и тежки,
опаковани в маскировъчна хартия,
смазващи като играчки
изтребителите прииждаха от най-дълбокото детство –
и залегнахме на тревата
бях завършил същото стихотворение:
всичко подлежи на унищожение, абсолютно
днес ти казвам: не всичко
Фотограф водещо изображение: Яна Лозева
