Автор: Надя Колева
Намерих тази снимка на улицата. Навярно вятърът я е довял от някой кош за боклук….
Впечатли ме с това, че е много запазена! Сякаш някой грижливо я е пазел цели 65 години, а днес се е озовала на улицата!… Но тя ме намери и реших, че историята ѝ трябва да бъде чута…
Снимката е на момиче на видима възраст около 17-18 години. То е облечено в носия, която, признавам си, много ме впечатли, макар че се вижда само горната ѝ част. След като старателно потърсих информация в интернет, се оказа, че това е типична за нашия (габровски) регион обредна носия.
Вероятно Беатриче е била булка, когато е направена снимката. За съжаление, никога няма да научим каква е истинската история, която стои зад тази снимка, но ми се иска да вярвам, че сватбата е била красива и голяма, типично по български. Много бих се радвала да знам, че булката е била щастлива и са живели дълъг и спорен семеен живот със съпруга ѝ…
Сигурно сватбата е била по-скоро селска, отколкото градска, тъй като през 50-те години в България вече е била навляза западноевропейската мода, но в Габрово и региона и до ден днешен българските традиции на места се спазват ревностно.
За справка, намерих тези снимки от 50-те години, които показват градска сватба, а също и ежедневното облекло през този период.
По това време населението на Габрово е наброявало повече от 70 000 души и градът вече се е бил прославил като „българският Манчестер“, тъй като много фабрики на предприемчиви габровци са работели на пълни обороти.
След всички тези снимки, които намерих, в опит да открия историята на Беатриче, всъщност научих, че най-вероятно тя е била ученичка в Габрово, може би дори е учила в най-старото българско училище, Национална Априловска гимназия, кой знае?…
Каквато и да е била историята на Беатриче, тя със сигурност не заслужава съдбата си – да бъде захвърлена на улицата. Навярно някой недотам загрижен наследник на Донка (момичето, на което е подарена снимката)я е сметнал за напълно ненужна… А колко ли други истории, подобно на тази, ще потънат в забрава, защото някой е решил, че няма смисъл да бъдат пазени снимките на онези, които вече не могат да говорят…
Но за мен тази снимка е символ на едно много силно приятелство, което е оцеляло във времето, а днес ме откри, за да разкажа и на всички вас за това приятелство; може би снимката е искала да намери точно мен, за да предам посланието ѝ във времето напред. Днес може да направите 1000 снимки, на каквото си пожелаете! Днес може да захвърлите старите снимки на своите починали роднини. Днес може би много от вас мислят, че приятелството се изразява във това колко „like”-а ще даде съответния човек, когото мислите за приятел на вашите статуси въвFacebook… Всичко се е променило за тези 65 години, но все пак има едно нещо, което ще остане. Приятелството! То е обречено да се променя, но не и да изчезва. Защото все пак, измежду всичките ви „приятели“ във Facebook, има и такива, чиито снимки ще запазите… Дано да е за повече от 65 години!