На път към „Беглика фест 2016“ нямам търпение да стигна. Започва боровата гора, въздухът застудява, наблизо съм. И ето я – Беглика!
Програмата тази година приканва към пробуждане и точно това усещам при първите си стъпки на беглишка земя – сетивата ми се събуждат, попивам всеки малък детайл около себе си и си спомням миналите години – все едно е било вчера. Имам нужда от това. Да спра автопилота на ежедневието и да се събудя за истински важните неща: да отделя време за себе си, да дам на тялото и душата си това, от което имат нужда, но някак все не ги чувам сред изискванията на другите, по-приоритетните задачи извън мен. Решила съм, че „Беглика“ ще е мястото, където ще слушам себе си, ще се свържа отново с нещата, които харесвам и искам да правя, но все не ми стига времето.
Снимка: Атанас Търпанов
На „Беглика“ времето е друго – по-бавно, по-пълно и по-свободно. Затова успявам да слушам за силата и значението на корените си и традициите, да събудя женската си енергия с танци на „тихата поляна“, да позволя на ген ключовете да разтълкуват мисията и дарбите ми, да гледам цирк, заобиколена от всички деца на феста, да се разходя из гората, да полежа на поляната, да ям вкусотии всякакви, да гледам към звездите, да слушам приказки край огъня..!
…
Снимка: Атанас Търпанов
В колата сме и се прибираме обратно към София, към апартамента под наем, 40-50-часовата работна седмица и супермаркетите, в които „има всичко“. Идва ми наум мисълта „back to reality“, все едно ежедневието, което повечето от нас са създали за себе си, е по-истинско от преживяването в планината. А всъщност не е така! И това прозрение не може да ми излезе от главата – истинската реалност е там, където си близо до Майката Земя, която те е родила и те храни; където отрупаното със звезди небе е единственото нещо, в което си вторачил поглед, когато се стъмни; където чувстваш живота с цялото си същество. Пожелавам си да се връщам по-често към реалността. Благодаря ти, Беглика!
Автор: Велина Петрарка
