Шариф е на 16 години. Заговорихме се и му казах, че живея отделно от семейството си. Той ме попита дали майка ми не ми липсва. Шариф е загубил баща си и майка си в „битките в Афганистан“.
Младежът заедно с двамата си по-големи братя пътува към „обетованата земя Европа“. Намирайки се в импровизиран лагер в Белград, той сподели, че никак не харесва България и се оплака от отношението на полицията в нашата страна. Групата им, наброяваща повече от 10 души, е преминала България пеша „нагоре-надолу през планини и джунгла“. През гората те са били водени от човек на кон, който им показвал пътя и биел тези, които изоставали назад. Прекосяването на страната ни им е отнело 4-5 дни, като са спели в гората. На човека с коня всеки е платил по 1000 долара за услугата „преминаване през България“. Шариф разказа, че границата със Сърбия са прекрачили пеша през храсталаците, като някои от бежанците са получили наранявания от шубраците.
Това е една от многото подобни истории на хората, бягащи от разтърсения от нападения на талибани Афганистан, които бяха в Белград в края на първата седмица на октомври и с които се срещнах лично. Повече от месец, след като започна голямата бежанска вълна към Европа, хората продължават да пътуват въпреки доста по-тежките климатични условия. След Белград с автобус предприемчив транспортен превозвач от Сърбия ги отвежда за 15 евро до сърбо-хърватската граница.
Между Шариф и групите, преминали през България, и тези, които избират пътя през опасното море до Гърция през Македония и после до Сърбия, има разлика. Първите нямат със себе си телефони и твърдят, че са били ограбени от българската полиция. Джалат, който е на 20 години, разказва, че след преминаването на турско-българската граница е бил заловен от полицията и задържан за няколко дни, след което е бил върнат обратно в Турция. Освен отпечатъци, български полицаи обаче му взели телефона, храната и парите, които е носел, казва Джалат, който се надява да получи убежище в някоя западноевропейска държава, въпреки че баща му е част от официалната афганистанска армия.
В Белград двата парка до централната автогара са се превърнали в импровизирани лагери за бежанци. През лятото те са били препълнени и в тях е имало до 1000 души. Сега обаче хората са значително по-малко, а някои от палатките са празни. В групата в парка до Икономическия факултет има най-вече мъже, но също и млади жени с деца. Мъжете са предимно от Афганистан на възраст между 16 и 25 години, които пътуват сами или с част от семействата си. Малка част от тях знаят английски език, а повечето не са завършили средно образование.
Доброволци в Сърбия
Remar Schweiz е швейцарска благотворителна организация, която работи от около месец в Сърбия за овладяване на бежанския поток. Доброволци осигуряват топла храна и вода за бежанците и организират дарения, като всеки, който иска, може да помогне с материали и дрехи. През палатката на Remar Schweiz до Икономическия факултет в Белград на ден минават около 200-300 обитатели на парковете около автогарата. Редовно им се приготвя чай и им се предлага помощ в грижата за малките деца и бебетата. От благотворителната организация също потвърдиха, че много от бежанците им се оплакват от България и казват, че са били бити от нашата полиция, която им взимала парите и телефоните. Доброволци от Remar Schweiz поясниха, че само хората, идващи от България, имат подобен опит. Тези в Сърбия се случвало да бъдат ограбени от местните роми, а през лятото имало нападения над бежанци и в Македония, но не толкова масови.
В Сърбия има няколко институции и организации, които основно се занимават с бежанския поток – Агенцията за бежанците към ООН, Комисариатът за бежанците и миграцията, Центърът за убежище и защита (APC), Белградскит център за човешки права (BCHR) и Infomobile Serbia. В активностите около бежанската криза участват и други организации, включително No Border Serbia („Сърбия без граници“) – мрежа от хора, която споделя идеята за свобода на придвижване. В страната повечето хора изпитват съпричастност към бежанците, но ясно съзнават, че Сърбия е само преходна държава, в която мигрантите не искат да останат.
„Повечето сърби осъзнават, че тези хора просто преминават. Не знам какво ще стане, ако например 20 000 бежанци решат да останат в Сърбия. Може би някои (бел. ред. – сърби) ще се радикализират“, смята Предраг от неправителствената организация Zelena omladina Srbije. Според данни на ООН към 21 септември тази година повече от 137 хиляди души са поискали убежище в Сърбия. Малко след регистрацията си обаче те продължават пътя си на запад.
Коя държава е най-добра?
Основният въпрос, който бежанците от Афганистан задават, е накъде да продължат. Повечето от тях искат да заминат към Германия, Белгия и Холандия, но все пак питат къде е най-добре. Всички са категорични, че не искат да се върнат в България, макар да признават, че по пътя им от Афганистан до Сърбия най-зле е било в Иран. Там граничарите директно са стреляли по тях.
Статията първоначално е публикувана в Actualno.com. Снимки: Actualno.com и TrueStory.bg.
