Случва се и това. Да бъдеш чудак в очите на другите.
Да затъваш в проблемите си и да не можеш да изплуваш от тях – първо тихо, после шумно, да не успяваш да се възползваш от мъжкото си право да го направиш без излишна драма.
Да искаш да се радваш на живота, независимо от всичко – от мястото, от компанията, от възрастта.
Да искаш да угодиш на всички, а да не успяваш.
Да искаш някой да те разбере, а никой да не може.
Да говориш, а сякаш никой да не те чува.
Да искаш да се смееш с цяло гърло, а да не го правиш, защото някой ще те погледне накриво…
Да си обграден от хора, а да се чувстваш все по-самотен…
Да знаеш, че постъпваш нередно, но все пак да не спреш, защото само така ще откраднеш за себе си миг на щастие…
Ясмина Реза умело борави с думите и образите в своите пиеси. Гледала съм в различни театри „АРТ” и „Богът на касапницата”, излезли изпод нейното перо, но на премиерата на „Белла Фигура” в театър „Българска армия” се смях особено искрено и от сърце.
Ясмина Реза е родена на 1 май 1959 година в Париж, но във вените й тече кръв с палитра от различни националности – персийска, руска, унгарска и еврейска. Което може би обяснява и космополитния дух, уловен в думите й. Първата й пиеса – „Разговори след едно погребение” – предизвиква интерес към името й още през 1987 година, но истинският успех идва с „АРТ” през 1994 г. Освен драматур, Реза е автор и на няколко романа, а по нейни текстове се снимат и филми.
Тук Ясмина ни запознава с Андреа и Борис – млади, влюбени… любовници. Планират приятна вечер в скъп ресторант, но вечерта тръгва в лоша посока още със заформилия се скандал на паркинга на заведението. Докато двамата разменят нажежени реплики, в които страстта им постепенно изстива, ще претърпят и транспортно произшествие, което съвсем ще промени плановете им – може би не само за вечерта, а и за бъдещето им като цяло…
Франсоаз и Ерик планират щастливото отпразнуване на рождения ден на Ивон – майката на Ерик. Избират най-добрия възможен ресторант с възможно най-вкусните морски дарове. Но Ивон иска да празнува факта, че е жива, като празнува така, както и й се живее – със страст, с блясък в очите и известна доза лудост, която именно те кара да се чувстваш жив…
Доста неща ще се объркат тази нощ. Но в хаоса се крие и красота. А и когато всичко се случва не така, както си го планирал, може би е идеалното време да изпиеш едно хапче против лошо настроение и все пак да продължиш да се радваш на света…
Остроумни диалози, хумор в големи дози, зад който прозира мъдрост и мъничко тъга. Което ни кара да се замислим какво казваме с това, което казваме всъщност? И какво премълчаваме? И кой има силата да разбере думите ни? А да надзърне под скрития смисъл зад тях? Струва ли си да платим цената да бъдем образът, който обществото иска от нас? Да изградим своята „Белла Фигура” – италиански житейски принцип, който се стреми да създаде красива визия и живот, социален образ, който обществото би одобрило? Или… да бъдем просто себе си – със своите силни страни, със своите слабости и чудатости?…
Сладко-горчив е финалът на „Белла Фигура”. Събира душата ти след толкова много обрати, смях и тъга. И те кара да си тръгнеш от театъра с вярата, че все пак понякога се случват и чудеса…
„Белла Фигура е пиеса за суетата и абсурда на всекидневния живот” – споделя Ясмина Реза, а Антон Угринов, режисьорът на постановката, казва: „Страхливо сгушени в уютната представа за себе си допускаме компромиси със собствените си мерки, чувства, забравяме за мечтите си само и само, за да правим добро впечатление. И от толкова отстъпления малко по малко започваме ние самите да не се харесваме…”
Творческият екип, който стои зад този прекрасен спектакъл:
Превод: Светлана Панчева
Режисьор: Антон Угринов
Сценография: Борис Далчев
Костюми: Ванина Цандева
Музика: Калин Николов
Участват: Гергана Плетньова, Стефка Янорова, Георги Къркеланов, Станислав Ганчев, Елена Райнова, Георги Йовчев
Следващата дата, на която можете да гледане „Белла Фигура” в театър „Българска армия” е 24 октомври.
Снимки: Театър „Българска армия”
