Биляна Дудова е един от големите таланти на родния спорт. Тя е от хората, които ни карат да се гордеем, че сме българи! Момичето, което неведнъж прослави името на България, е световната вицешампионка и трикратна номер едно по борба в Европа. Само преди броени седмици грабна третата си европейска титла и то в трета различна категория.
Качва се на тепиха преди повече от 8 години и оттогава следва отличие след отличие.
„Най-важното е да вярваш в себе и си и да не се предаваш” – казва Биляна.
Талантливата наша спортистка показва много голяма зрялост на тепиха и не оставя съмнение в превъзходството си. Представителката на „Рилски спортист“ е безапелационна срещу противничките си, а нейната борбена същност, сила, характер и воля я поставят под венчилото на успехите.
Здравей Биляна! Изключително ми е приятно, че имам възможността да разговарям с теб дни след Европейското първенство по борба в Букурещ, на което извоюва злато при жените в категория до 59 кг.. Поздравления! Разкажи ни на първо място за спортната си кариера. От кога тренираш борба? Защо избра точно този толкова мъжки спорт?
Биляна: Здравейте, благодаря много! Много съм щастлива и доволна, че успях да защитя европейската си титла. И то в по-горна категория, без да дам нито една точка на противничките си. С борба се занимавам вече 8 години. От първия път, в който влезнах в залата, ми хареса много този спорт. Много ми беше интересно, въпреки че не разбирах нищо.
Кой те заведе в залата и какви са първите ти спомени от тепиха?
Биляна: В залата ме заведе чичо ми – Евгени. Като цяло нямам много спомени, защото е било отдавна.
Какво си спомняш от първото си състезание?
Биляна: На първото ми състезание бяхме 3 момичета и станах трета с две загуби.
Кое беше първото ти голямо първенство и как се почувства сред елита в света?
Биляна: Първият ми медал беше бронз при девойките и то точно в тази зала в Букурещ, в която преди дни извоювах златото. За мен това беше важно състезание с голям личен смисъл. Когато станах 3-та много се зарадвах, но и силно исках да съм на най-високото стъпало и да развея българския флаг. И не след дълго, след много усилени тренировки, на следващата година имах възможността да се боря на европейското при жените и спечелих дългочакания златен медал в Нови Сад през 2017 година. Това беше за мен първото ми най-добро постижение. Една неописуема емоция за треньорите, за мен и най-вече за всички мои близки.
Следващата 2018 година също е много ползотворна за теб. На шампионата по борба в Каспийск (Русия) защити европейската си титла и за втори път стъпи на върха на Стария континент. Какво искаш да споделиш за пътя към златото и трудна ли беше победата?
Биляна: С всяка изминала година трябва да съм все по-взискателна към себе си. На европейско в Русия имах желанието да се боря в категория до 57 кг. и ми беше дадена тази възможност. Чувствах се добре подготвена и когато влязох в съответната категория свалих и малко килограми, усещах се страхотно, просто имах чувството, че няма кой да ме спре да защитя титлата. При всяка схватка ми беше трудно, но знаех какво ми е коствало през цялата подготовка и колко много хора вярват в мен. Вярвах силно в себе си и се борих при всяка среща за победа. Като самият финал беше напрегнат, тъй като се изправих срещу руска състезателка и очаквах да има подкрепа от съдии или да се опитат по някакъв начин да ме ощетят, но просто не дадох никакъв такъв шанс и съдиите бяха коректни изцяло. Защитих титлата и отново позлатих труда си.
Няколко месеца по-късно спечели сребърен медал на Световното първенство по борба в Унгария, като загуби от китайската си опонентка Ронг. Поражението ти дойде по изключително неприятен начин. Разкажи ни за финала?
Биляна: На Световното първенство в Будапеща постигнах нещо уникално, но лично аз бях разочарована от себе си. Исках да обвиня целия свят, но си дадох сметка, че единствено аз съм виновна за всяка моя крачка. И да, имаше ситуация в която бях ощетена от съдиите. Това бе грозно, защото все пак е финал на световно, но нямаше какво да се направи. След няколко дни оцених, че на миналото световно бях едва на 5-то място, а в случая бях на крачка от златото и трябваше да осъзная, че съм постигнала голям успех за мен и за България. Казах си: ще тренирам така, че съдиите да не могат да ми решават срещите.
Кое беше първото нещо, което ти каза твоят треньор след срещата?
Биляна: Треньорът ми – Мариан Недков – ме поздрави и ми каза: “Видя ли, казах ти всичко си е заслужавало, моето момиче”. Поздравиха ме и другите треньори от треньорския щаб, които също имат принос за моите успехи.
2019-та започва под венчилото на успехите за теб. Преди броени дни ти грабна златния медал на Европейското първенство по борба в Букурещ. Много е трудно да защитиш една титла, отколкото да я завоюваш. Ти го правиш за трети път и то в три различни категории. Какво е необходимо за това постижение?
Биляна: Да, изключително трудно е да защитиш титлата си, но аз обичам да ми е трудно и колкото по-трудно му е на човек, толкова по -сладка е победата. За постигане на токова постижение е необходимо: постоянство, самоувереност, концентрация, воля и режим не на последно място.
Разкажи ни повече за състезанието? Коя беше най-трудната битка по време на това първенство за теб?
Биляна: Всяка среща беше тежка и трудна! Първата ми битка беше срещу представителката на Беларус, с която се борихме на финала в Нови Сад на 55кг. Втората – срещу унгарка, от която като по-малка съм губила и то не веднъж. На полуфинала се изправих срещу състезателка на Турция. Това беше най-ключовата и трудна схватка, тъй като тя е много опитен състезател и има много медали от големи първенства. И финалът беше труден срещу рускинята, която също е носителка на много отличия.
Какви мисли имаше в главата ти в минутите преди двубоя за златото?
Биляна: През цялото време си повтарях, че аз мога и ще победя и бях много концентрирана и не позволих на нищо да ме разсее.
Какво е чувството да се качиш отново на върха на почетната стълбичка и усещането да си причината цяла България да се гордее с теб?
Биляна: Чувството е неописуемо, страхотно е отново да позлатиш труда си.
Полагаш изключително много труд, а наградите ти са многобройни. Има ли такава, която е по-специална за теб?
Биляна: Всяка награда е специална и важна сама по себе си.
Готова ли си да направиш крачката към Токио 2020 г.?
Биляна: Все още не съм готова за голямата крачка към Токио 2020 г. Чакат ме изключително много тежки тренировъчни лагери и състезания и най-вече не на последно място завръщане в категория до 57 кг.
Освен борбата, ти имаш и задължения, свързани с твоето образование. Остава ли ти време за почивка, забавления и приятели?
Биляна: Студентка съм в Югозападния университет в Благоевград. Благодарна съм на всички, които проявяват разбиране към моето често отсъствие от лекции.
За какво мечтаеш?
Биляна: Мечтая за световна и олимпийска титла !
Какво е нужно, за да се сбъднат мечтите ни?
Биляна: Най-важното е да вярваш в себе и си и да не се предаваш.
Обичам…
Биляна: Мама.
Какво те кара да се усмихваш?
Биляна: Дори и най-малките неща ме карат да се усмихвам. Обичам да съм усмихната.
Сподели ни коя е твоята лична рецепта за щастие?
Биляна: Обичам да правя луди неща, за някои са безумни и безсмислени, но мен ме радват. Просто ми идва отвътре.
Какво ти предстои сега, кое е следващото състезание за което ще се подготвяш?
Биляна: Предстоят ми много лагери и състезания, но най-важното състезание, за което се готвя, е световното в Казахстан през септември (там ще се раздават и първите квоти за олимпийските игри).
Как виждаш себе си след 10 години?
Биляна: След 10 години, много е далеч. Да съм жива и здрава, защо пък да не бъда и треньор по борба.
Какво би пожелала на останалите млади спортни таланти на България, които като теб преследват мечтите си?
Биляна: Пожелавам на всички спортисти да бъдат здрави, с възможно най-малко и леки травми и да не спират да се трудят и да вярват, че могат да постигнат всичко.
Снимки: Личен архив
