„Град на стълби“ ме впечатли. Въпреки че съм израснала с фентъзи романи, книгата, издадена на български от „Бард“*, в началото ме обърка. А може би точно защото бях свикнала с конкретни модели на разкриване на историята, с определени магии и представяне на света, авторът Робърт Джаксън Бенет ме хвана неподготвена. Отдавна не бях чела оригинално произведение в жанра на фентъзито и спокойно мога да твърдя, че „Град на стълби“ е такова.
Първите двайсетина страница на романа са по-скоро скучни, т.е. това е времето, което е нужно, за да се намести историята. Шара Тивани пристига в разрушения и наново изграждащ се град Беликов, за да разкрие убийството на своя ментор. В началото има много въпроси – защо е било извършено престъплението, кои са победителите, защо победените са претърпели загуба, какво се е случило с този свят. За щастие впоследствие действието бързо влиза в ритъм, от който е трудно да се откъснеш.
Шара Тивани е агент на разузнаването. Фамилията й всъщност е Комейд. Шара е с невзрачен външен вид, но с велик ум. Тя е от голям и известен род, което стоварва допълнителна отговорност на плещите й. Главната героиня има и една особеност, която особено много ме зарадва. Тя е с тъмен цвят на кожата, а народът й не е бил „благословен“ с присъствието на богове. За дълго време те са били роби – експлоатирани и незачитани, а сега са най-голямата и мощна нация на света.
В „Град на стълби“ има и модерност, и богове. Всъщност книгата може да се причисли към жанра на т.нар. спекулативна фантастика, в която част от сюжета са както технологиите, така и митичните същества. Боговете заемат основна част от историята. Те имат своя собствена реалност, но могат да бъдат убивани. Боговете са правили велики неща за своя народ, но са раздавали и ужасни наказания. Въпреки това „Град на стълби“ е оригинална с описанието на реалностите, с връзката между човешкото и божественото и с поводите за задвижване на историята.
В книгата на Бенет, роден през 1984 година, има влакове, телеграф, пушки и много политика. А политиката, както знаем, брои жертвите в статистика и се стреми да „уравновеси“ нещата с цената на човешкия живот. Интересни са развитието на героите, националистическите идеи и въздигането и падението на страни. Основните мъжки образи в „Град на стълби“ са силни, некриещи своите слабости и побеждаващи света. Особено много ми харесаха нахалството и интелигентността на Воханес Вотров и силата и мъдростта на Зигруд.
Четох ревюта, в които се казва, че страната на Шара – Сейпур, е базирана на Индия, а Континентът със столица Беликов – на Русия. На мен обаче философията на неговите жители – континенталите, твърде много ми прилича на тази на американците, а и империалистичните стремежи не са запазена марка само на една нация.
„Град на стълби“ е хубава книга, която препоръчвам на любителите на фентъзи, а и на всички други, които искат да се докоснат до този жанр. Тя е част от поредица, като второто заглавие „Град на остриета“ (City of Blades) обещава да е също толкова интересно, макар и още да няма превод на български език.
*Изд. „Бард“ е партньор на TrueStory.bg.
