Да имаш око за красотата на природата и талантлива ръка, с която да я пренесеш върху платното, е истински дар. А човекът, с когото ви срещаме днес, е много богат с дарбата си. Той е от хората, които омагьостват с творчеството си. Картините му създават топлото чувство на дом и уют и оживяват пред очите ни. Гледаме… и жешко слънце пари лицата ни… а от следващата картина – ледени снежинки кацат върху дланите ни. Доближаваме се и чуваме конски тропот, ромолене на река… усещаме мирис на златно сено, на топла къща, на българско село.
Да, истински дар има Божидар Чантарски, докоснете се до него и изкуството му в страницата Bozhidar Chantarski Fine Art.
Здравейте, разкажете ни накратко за себе си и любовта си към изкуството.
Божидар: Здравейте! Казвам се Божидар Чантарски и съм от Бургас. От най-ранна детска възраст се запалих по рисуването, което бе забелязано от тогавашните другарки 😉 в детската градина, които насочиха родителите ми да ме запишат в кръжок по рисуване. Там за първи път се сблъсках с магията на ателието и благодарение на моя учител, Красимир Зинин, започнах да се занимавам редовно с изобразително изкуство. Последваха участия в конкурси за детски рисунки, някои от които успях да спечеля. След това учих в Художествената гимназия в Бургас, а през 2001 г. записах да следвам във Факултета по изкуствата, към ВТУ, специалност графика в курса на проф. Мотко Бумов. Едва след завършването ми там, се ориентирах към живописта, за която и не подозирах, че имам заложби и така – до ден днешен.
Картините Ви са прекрасни, пренасящи ни в миналото на България по изключително автентичен начин. Как оформихте този стил на работа?
Божидар: Всеки един художник минава през различни периоди и постепенно оформя своят почерк. Графиката и нейното внимание към детайла винаги е било в основата на творбите ми. В комбинация с битови сюжети от миналото на България и пасторални сцени, претворени с маслени бои, резултатът е това, което наричате мой стил.
Голяма част от творчеството Ви е посветено на българското село. Защо?
Божидар: Селото е може би най-нестихващият извор на вдъхновение на поколения български артисти. В него всеки намира частица от себе си, от корените си. За разлика от града със своята сивота, селото винаги ще блика от багри, настроения, спомени. Още малък обичах да ходя на село, да се скитам по баирите и горите и да скицирам някоя къща, стадо, камбанария.
Някои от картините Ви пресъздават реални събития от историята на България. Как се подготвяте за създаването на една такава творба?
Божидар: Повечето от тези ми творби са поръчкови и към тях отношението ми е по-скоро като работа, отколкото изказ на душата. Подготвям се за тях според материала, който мога да намеря за даденото събитие, в повечето случаи недостатъчен и оскъден. Старая се винаги да има по нещо от мен, все пак картината е художествено произведение, не фотография. И все пак не е силата ми там. Има доста по-добри български артисти в тази област от мен.
Какво Ви вдъхновява?
Божидар: Да речем, почти всичко 🙂 Но основният виновник да се занимавам с изобразително изкуство, е природата. За мен тя е най-великият художник на всички времена. Ние само се опитваме да ѝ подражаваме.
А кой Ви вдъхновява? Има ли художник (личност), който е повлиял на творческото Ви развитие?
Божидар: Разбира се, преподвателите ми през годините и много художници както класически, така и съвременни. Няма да ми стигнат редовете да ги изброявам, така че нека всеки се чувства поздравен 🙂
Какво Ви дава изкуството?
Божидар: Свобода и удовлетворение. Няма по-хубаво от това да сътвориш нещо, с което да докоснеш зрителя, да събудиш някакво чувство и вълнение у него. Тази енергия се връща към мен и ми дава сили за следващата творба.
Трудно ли е да превърнеш страстта си в професия в България?
Божидар: Определено не лесно, но то кое ли е лесно у нас. Така пък е и по-сладък резултатът. Нужен е постоянен дългогодишен труд, свръхдоза инат и много любов.
Заредете се с още вдъхновение във Facebook страницата на TrueStory.bg!