В края на март споделих очарованието си от „Изобретяването на човека машина: Тялото на спортиста“ (изд. „Критика и хуманизъм“, 2018 г.) на Боряна Ангелова-Игова. Авторката, която от 2010 г. преподава философия и философия на спорта в Национална спортна академия „Васил Левски“, прави прелюбопитен анализ на ролята на спорта като оръдие на пропагандата в тоталитарните режими на XX век, включително и този в България. За целта Ангелова-Игова проследява постепенното превръщане на човешкото тяло във високоефективна машина, а по-късно – в мощен инструмент за пропаганда чрез печеленото на медали и чупенето на рекорди в различни спортни дисциплини. Освен със съчетаването на философия и социология, дълбочината на изследването и подходящите примери, книгата е ценна с това, че показва, че у нас има учени с потенциал да участват активно и градивно в международния обмен в своята област.
Днес ще си позволя да насоча повторно вниманието ви към „Изобретяването на човека машина: Тялото на спортиста“, но този път през погледа на самата авторка. Боряна Ангелова-Игова беше така добра да отдели време на TrueStory.bg, за да ни разкаже за зараждането на идеята за написването на подобна книга, процеса на събиране на информация, инструментализирането на спорта за политически цели от страна на тоталитарни и демократични режими и връзката между съвременния спорт, приемането на забранени вещества и очакванията на зрителите.
Боряна Ангелова-Игова. Снимка: Станислава Марковска
Как и кога Ви хрумна идеята да напишете книга, в която изследвате използването на елитния спорт за целите на пропагандата в тоталитарните режими на XX век?
Боряна Ангелова-Игова: Темата за политическата употреба на спорта от тоталитарните режими ме преследва през целия ми живот, част е от биографията ми. В дома на родителите ми се намира метална факла, която дядо ми е носил. В нея е греел олимпийският огън от Игрите в Берлин през 1936 г. Точно на тези Олимпийски игри спортистите се използват за първи път с пропагандна цел – по възможно най-отвратителния начин. Не е честна тази подмяна на ценности. От една страна е спортът като забавление, начин да прекарваш свободното си време, като здраве и личностно усъвършенстване, а от друга е физическата и символна експлоатация на спортистите. Намирам тава за чудовищно и имащо своето отражение върху цялото общество.
Имахте ли някакви притеснения, преди да се захванете с разглеждането на комплексни теми като пропаганда и използването на забранени стимуланти от спортистите, които са още по-чувствителни в контекста на тоталитарните режими от недалечното минало?
Боряна Ангелова-Игова: Забранените стимуланти не ме интересуваха, докато в рамките на изследването си не се сблъсках с ефекта от употребата им. Тогава се притесних, отвратих се! Неслучайно заглавието на книгата ми е „Изобретяването на човека машина“, интересуват ме първите опити за „оптимизиране“ на човека с цел по-добрата му трудоспособност. В стремежа да се постигнат все по-добри резултати са преминати всякакви граници, особено на един ранен етап на прохождане на професионалния спорт под шапката на тоталитарните режими.
Да вземем за пример учените, които вместо да измислят лекарства, за да лекуват, са изработили тези стимуланти, които временно увеличават физическите способности, но и безспорно разболяват човека. Лекарите, които са престъпили Хипократовата си клетва никога да не вредят и с ясната представа за последиците са давали на състезателите, на човешки същества в разцвета на силите си, анаболи и стероиди, използвани до този момент – и то неособено ефикасно – в животновъдството. В резултат много от обещаващите спортисти умират преждевременно или страдат от хронични заболявания, стерилност и пр. Треньорите също са предавали доверието на състезателите си и са ги жертвали в името на „победата“.
Днес много обичаме да броим завоюваните медали по време на тоталитарния режим в България, но никой не се интересува от статистиката. Колко са жертвите, колко са неуспелите състезатели, загинали преди да навършат 40 г., колко от оцелелите са в добро физическо и психическо състояние? В Германия има подобни изследвания и почти непрекъснато излизат нови статии за допинга, даван на спортистите в ГДР, особено през 60-те и 70-те години на XX век, когато науките за спорта са прохождали. В България обаче няма такива изследвания.
Според мен съществува една грешна представа, един много типичен соц мит, едно постоянно замитане под килима на проблемите, защото ако говорим за това, можело да се навреди на името на българския спорт, да ни вземат медалите и пр. безпочвени притеснения. Или типичния соц въпрос: какво ще си помислят гражданите на капиталистическите държави, когато четат тези статии? За съжаление, този аргумент се изтъква и до днес. На мен ми е мъчно, когато спортът се измерва в медали и постижения, а не в здраве, красота, спортсменство и героизъм. Това беше основното ми притеснение.
Пред какви предизвикателства се изправихте по време на проучването? Колко време и усилия Ви отне този труд, в който съчетавате академичното с популярното?
Боряна Ангелова-Игова: Основното предизвикателство беше намирането на източници. Моята монография е сред първите, засягащи елитния спорт в тоталитарна България. През 90-те години в България има една защитена дисертация в НСА „Васил Левски“ на проф. Лозан Митев. С това се изчерпват научните текстове по темата. За да пресъздам процеса на изобретяване на спортиста машина, прибегнах до документалното кино, журналистическите статии и произведенията на изкуствата от този период. Използвах и някои от публикуваните документи на Комисията по досиетата.
Изследването ми отне повече от три години, като последната една година беше най-интензивна. Тогава започнах работа с научната редакторка на книгата Нина Николова, която ме насочи към няколко основополагащи философски текста, и се запознах с младия изследовател Теодор Борисов, който работи с архивите на ДС, свързани със спорта, и в момента пише дисертация на тази тема. В работата ми съм ползвала някои от неговите данни.
Снимка: Даниел Пенев
Както самата вие отбелязвате, спортът за високи постижения е средство за трупане на политически дивиденти не само от страна на диктатори, но и от лидерите на съвременните демокрации. Кои са основните разлики между инструментализирането на спорта в страни като СССР и нацистка Германия и употребата му за политически цели в страните с либерална демокрация в наши дни?
Боряна Ангелова-Игова: В СССР и нацистка Германия идеологията е водеща, не успеваемостта. В тоталитарните общества спортистите нямат избор. Тогава те се състезават за честта на режима, победата им е гарант, че политическият строй, към който принадлежат, е уж най-хуманният, като в същото време са потъпквани основни човешки права. Ако дадено състезание не е идеологически оправдано, спортистите са спирани от състезания и така са лишавани от медали и лична изява.
Днес спортистите се състезават за себе си и са сред най-богатите хора в света. В тоталитарните общества те дори не са имали право над заплатите си и е трябвало да дават на държавата спечелената в чужбина валута. Смятало се е, че те не са продукт на самите себе си, а на политическия строй, който ги е „създал“.
Друга разлика е в правото им на избор – дали да се състезават или да се откажат, къде да работят, дали да вземат допинг или не. При тоталитарните режими правото на избор е доста ограничено, да не кажа, че липсва. Заловените с допинг спортисти в онези времена често са обвинявани от апаратчиците, че са вземали допинг на своя глава. Помислете обаче: по времето на тоталитарния режим в България е било трудно да си купиш аспирин от аптеката, какво остава да си намериш стероиди и анаболи на един толкова контролиран пазар… Ясно е, че им е даван и това не е било без знанието на Държавна сигурност (ДС), било е държавна политика. Има и документи, които го доказват.
В книгата си проследявате превръщането на човека в машина и на човека-машина – в елитен спортист, който изцяло променя представите ни за възможно и невъзможно. Кой е следващият етап в еволюцията на човека и на спортиста Съществува ли лимит, отвъд който човешкият организъм не може да премине?
Боряна Ангелова-Игова: Не, няма лимит. Предстои да предефинираме понятието и знанието си за човешкия организъм. Населението на Земята нараства с невиждана досега скорост, спортът става все по-обхватен и е налична система за селекция и възможност за избор на най-подходящите, изключителните тела за даден спорт. Науките за спорта, тренировъчните практики и пр. се усъвършенстват и развиват, така че предстои да виждаме все по-добри постижения, по-сложни и трудни съчетания, все по-високи скорости и рекорди. Присъщо на човека е да се развива и усъвършенства. Проблемът е, когато моралното израстване на индивида изостава. Тук идва отговорността на нас, философите, да не го позволяваме. Имаме нелеката задача да сме гузната съвест на обществото и постоянно да виждаме проблемите, да ги обговаряме, да сме смели и да казваме истината.
Боряна Ангелова-Игова заедно със съпруга си Ангел Игов – писател, преводач и преподавател, добил широка популярност след издаването на „Кротките“ – много смел и майсторски написан роман, който ви представихме в началото на 2016 г. Снимка: Личен архив
Носят ли почитателите на спорта отговорност за превръщането на спортистите в машини посредством смазващи натоварвания и приемане на опасни за здравето им вещества? Съгласна ли сте с мнението на Хайди/Андреас Кригер, че зрителите си противоречат, като настояват за чист спорт и същевременно жадуват за нови и нови рекорди?
Боряна Ангелова-Игова: Ако зрителите практикуват даден спорт, те ще се интересуват и ще го гледат, независимо дали се поставят рекорди или печелят медали, просто защото това си е техният спорт и са лично свързани с него. Ако вие например играете тенис, ще гледате дори и слабите играчи. Ако пък се занимавате със сърф, ще следите всичко за този спорт, ще си платите допълнителни спортни канали само и само да сте в течение на един иначе неособено популярен във вашата страна спорт. Колкото по-развит масов спорт имаме, толкова и публиката е по-ангажирана.
Според мен в момента проблемът е не, че хората гледат спорт заради рекорда и медала, а че спортът се е превърнал в хазарт. Достатъчно е да видите сайтовете за залагане. Те са сред най-посещаваните и всички паразитират върху спорта. Хората следят резултатите не заради постижението, а защото са заложили на този или онзи отбор. Проблемът е много сериозен, защото вече не говорим за спорт, за моя отбор или идол, а просто за някакви съпоставки и вероятностни съотношения. Тази бездушна хазартна машина създава много проблеми, дори в немалко случаи диктува резултата…
Идеи за нови изследователски проекти?
Боряна Ангелова-Игова: Засега довършвам някои стари неща, свързани със спорта по времето на социализма в България. Мисля да дълбая още малко в тази тема, но като цяло търся нови вдъхновения.
Заглавно изображение: Боряна Ангелова-Игова по време на едноседмичен академичен обмен във факултета по спорт на Cardiff Metropolitan University в Кардиф, Уелс, от където се е завърнала преди няколко дни. Посещението, в рамките на което Ангелова-Игова води лекции по философия на спорта, е осъществено по покана на зам.-ректора на университета по международната дейност Алън Хардман и с финансовата подкрепа на програма „Еразъм+“. Снимка: Личен архив.
