20 април е ден за смирение и благодарност. На днешната дата през 1876 г. (по стар стил) избухва Априлското въстание, което е кулминация на национално-освободителното ни движение и връх в заявяването и изразяването на несломимия български дух.
Изстрадано и дало тежки жертви, идейно подготвено от великите ни революционери, то не постига крайната си цел – отърсване от близо 5-вековното османско робство.
Но то е катализаторът, който подпалва Стария континент.
Започнал в Копривщица, бунтът на жадните за собствен път българи все пак води до така лелеяната свобода. Политиците от Европа разбират, че е нужна промяна. Активизират се дипломации и армии. В крайна сметка – пластовете са разместени, идва Руско-турската освободителна война (1877-1878).
И България възкръсва от пепелта.
Днес, повече от всякога имаме нужда от светли личности – лидери, които да следваме, като онези – революционерите – Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Любен Каравелов… и много, много други. Имаме нужда да си припомним, че сме велик народ с невероятно богата и славна история. Имаме нужда от самочувствие – национално и лично… Имаме нужда да се погледнем един-друг, да надникнем вътре в себе си, да се опълчим на съвременните душмани от всякакъв вид и да заявим: Време е за промяна, боят настана…
Боят настава, тупкат сърца ни –
ето ги близо наште душмани.
Дързост дружина вярна, сговорна –
ний не сме веке рая покорна.
Дързост дружина вярна, сговорна –
ний не сме веке рая покорна.
Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода –
бой за чест и свобода, за мила рода.
О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина.
О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина.
Нека с тоз удар врага да смажем,
нека му гордо, братя, докажем,
че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Че сме строшили мръсни окови,
че сме свободни, а не робове.
Бийте, братя, Бог е с нас, вража порода –
бой за чест и свобода, за мила рода.
О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина.
О, майко моя, родино мила,
земя си красна, райска градина.
(„Панагюрските въстаници“, Иван Вазов)
Присъединете се към Truestory.bg и във Facebook!