Стягайте бърз багаж и се качвайте на следващите редове, които пътуват право за Румъния, Букурещ, за да ви срещнат с още една българка в чужбина и интересната история, която пише зад граница – Биляна. Оставяме ви в нейната компания с разказа ѝ за живота в северната ни съседка – такъв, какъвто го е видяла и усетила лично тя. Скролвайте надолу!
Живея в Букурещ, Румъния. Тук съм от две години, един месец, една седмица и пет дни. В момента е прекрасно, много горещо, трафикът е почти никакъв, всички са с тен и нощем парковете са обитавани от влюбени. И е по-лесно да разпознаваш странниците по потниците тип „тракторист“.
Защо Букурещ?
Заминах случайно, предложиха ми да работя в Букурещ след като кандидатствах в София. Няма момент в живота ми, в който да ми е хрумвало, че ще живея в Румъния. Четири години в Англия те подготвят или за далечни дестинации, или просто да си останеш там на кротко и лесно.
На заден план не можех да се примиря с мисълта, че ще се прибера у дома. Много е готино да си идваш вкъщи, когато през 350 дни от годината си далеч от очакванията на другите и проблемите от миналото. Е, заради бившия си мъж реших да опитам да преодолея онова, което ме спираше да се върна завинаги. Късмет, че планетите се подредиха в моя полза и всичко тръгна във възможно най-случайната посока.
Липсва ли ти нещо конкретно българско и родно?
Мента, таратор, от време на време старите ни кучета, ръчният хляб, българските сериали.
С какво се занимаваш там?
Работя в компания за бързооборотни стоки. В програма за развитие на бъдещи мениджъри съм, звучи много по-лъскаво, отколкото е, разбира се.
Опитвам се да изградя живота си отвъд компанията. Февруари месец започвам да уча психология, а междувременно се опитвам да разбера какво искам да правя, докато не се дипломирам след 6 години. Взимам животни у дома, докато им намеря дом. Ходя на кино, понякога сама, защото карамелизираните пуканки не се делят.
Как се чувстваш – българка в чужбина или гражданин на света?
За разлика от Англия, Румъния те прави свой. Чужденци като мен обикновено идват на ново работно място, изкарват добри пари и не трябва да се сблъскват с реалността в бедните квартали. Хората са отворени и топли, тук научих какво значи да имаш група от приятелки. Всяка вечер се случва нещо, лятото е изпълнено с фестивали, морето е на два часа път, големите улици са чисти.
От друга страна, мрънкат за същите неща, за които ние мрънкаме в България. Има големи шмекери измежду румънците. Често се чувстваш все едно си у дома, само да знаеш румънски и няма никаква бариера между теб и местните.
Какви са разликите? Какво ти направи първоначално най-голямо впечатление?
Мъжете ти отварят вратата и минаваш първа винаги. Носят ти и чантата. Уважителният поздрав е „Целувам ти ръка“. Има поне три степени на “благодаря”.
Но най-голямо впечатление ми направи фактът, че имат две версии на звука “ъ”. Едната е гърлена, другата – не. И си разбират кога се използва едната и кога – другата. А после се чудят на българския и на кирилицата… Иначе румънският е много красив език.
Как минава един ден там?
Струва ми се, че зависи много от това кой си ти. Да имаш кола, например, променя крайно живота ти. За мен един ден започва с кучетата ми и свършва с тях, а в промеждутъка – работа от 9 до 18 ч. и излизане с някого. Когато не съм навън с хора, вечерям в „Икеа“ или чета в колата, паркирана пред нас.
Букурещ е енергичен град, това определено се усеща.
Кое те кара да останеш?
Куп обстоятелства, които ме карат да се чувствам у дома си в Букурещ. Хората. Приятелките, които намерих тук, са най-щурите и са моето приемно семейство, което не бих оставила. Градът е толкова оживен, но и толкова прилича на София, не те оставя с усещането, че си пределно малък сред стотиците хора, които минават по същата улица като теб. И е все едно всеки момент може да ти се случи нещо ново, да срещнеш някой нов познат или да преоткриеш някое преживяване.
А какво би те накарало да се върнеш?
Бих се върнала заради родителите си, ако някога имат нужда от мен. Бих се върнала от любов, но засега надеждите са засадени тук.
Биляна след 10 години?
След 10 години по това време се виждам на плажа с някой луд, две деца и две кучета, торба начос в багажника и инстант камера в ръка. Надявам се да намеря скоро мястото си в професионален аспект, така че след 10 години да съм уверен специалист в моята област. Определено до 10 години ще имам и малък частен приют за кучета. А в нашата къща леглото ще е направено от стара лодка 🙂
Текстът е част от серията разкази на TrueStory.bg, която представя историите на българи, живеещи в чужбина. Ако искате да споделите мнение по темата, преживяване или своите впечатления от живота си извън България, може да ни пишете на info@truestory.bg.