Днес пътуваме към страната на лалетата, зелените равни полета и малките спретнати къщички – Холандия. Там ни посреща Виктория, която в момента живее, работи и чертае бъдещето си в Амстердам. Запознайте се с интересната ѝ история!
Къде си? Откога? Как е там?
През 2012 г. заминах за Прага, Чехия. От седем месеца съм в Амстердам, Холандия. Тук е… подредено и приятно.
Защо замина и защо избра точно това място? Липсваше ли ти нещо тук?
Заминах заради съпруга ми (също българин), с когото се запознах в Прага по време на първата ми екскурзия там. Не исках да го карам да се връща в България, след като вече живееше в чужбина от години и развиваше кариерата си на едно по-добро място. А в Амстердам дойдох, за да видя какъв е животът в Западна Европа.
Дали ми липсваше нещо в България? И да, и не – зависи от гледната точка.
Живеех в София, където още в трети курс започнах постоянна работа в голяма фирма, която ми даде много добър старт. Компанията и мястото тогава бяха една от мечтите ми. Бях много щастлива, че успях да я сбъдна и дълго не можах да повярвам как ми се случи точно това, за което силно се надявах от толкова време.
Бяха чудесни 1 година и 9 месеца, докато обаче един ден не ме извикаха двете ми началнички и не ми съобщиха, че трябва да напусна работа. Въпреки изненадата ми, се наложи да подпиша изходните си документи и да си „събера багажа“. След време разбрах, че във фирмата ни е имало няколко големи вълни от хора, принудени да напуснат – бяха ме съкратили. И така, моята работа-мечта бе прекратена в момент, в който едва започвах да градя своята кариера (или поне така си мислех тогава). Последваха няколко не особено приятни месеци, в които бях на борсата. В това време вече почти бях завършила магистратурата си, взех и последните си изпити по-рано и… просто заминах.
Така че, вие ми кажете, какво спред вас ми е липсвало? Може би това, че съм млада и амбициозна? Може би фактът, че все още учех и съчетавах учене и работа без никакъв проблем? Може би „светлото бъдеще“? Или работният опит на 50-годишен? Навярно нещо е липсвало. Но не съм убедена, че е било у мен.
С какво се занимаваш там?
Работя в сферата на IT и по-конкретно – отговарям за качеството на софтуерен продукт. Прага ми даде чудесен старт, който продължавам да развивам тук и сега.
Как се чувстваш – българка в чужбина, чужда, своя, просто гражданин на света?
Чувствам се по малко от всички тези неща – в едно. Може да изглежда изненадващо на някои, но се чувствам едновременно своя и много повече българка, откогато и да било в предишен момент от живота ми, точно защото съм българка в чужбина. Само онзи, който знае какво е да живееш далеч от всичко мило и свидно, би могъл истински да разбере смисъла на тези думи.
Какви са разликите? Какво ти направи първоначално най-голямо впечатление?
Различни са историята, държавата, системата, времето, природата, радостите и притесненията. Но което е по-важно – различни са хората. Най-голямото първоначално впечатление ми направи манталитетът на местните, домовете и обстановката, в които живеят. По-хладното и дъждовно време и безбройните колелета и електрически коли по пътищата. Пътища, 90% от които са дублирани с (истински) велоалеи. Мелниците. Липсата на национално традиционно ястие, но и вкусните плодове и зеленчуци дори и през зимата. Отбелязването на Деня на краля/кралицата като национален празник. 🙂
Как минава един ден там?
Денят тук не се различава много от деня в България. Приготвяне за работа, пътуване, работа, отново пътуване и свободно време вечер и през уикенда. И тук има задръствания, и тук има навалици от хора и по улиците, и в магазините, тук намаленията също привличат немалко клиенти. Денят тук обаче се различава в начина, по който местното население го изживява, в цялостния стандарт на живот (не на отделния индивид, а на народа въобще). Закуската, която ядат, пътищата, по които се движат, личният автомобил или градският транспорт, с който стигат до работа. Здравеопазването, съдебната система, както и много други услуги, които ползват.
Кое те кара да останеш?
Холандия, местните и начинът, по който живеят, ми харесва. Това е една много красива и добре уредена страна, с добре възпитани, образовани, искрени, много засмени и щастливи, жизнени хора! Иска ми се българинът да има възможността просто да поспре и за миг да надникне в живота на западноевропееца, да се замисли! Тогава може би бихме били по-единни във всичко и България наистина би имала по-светло бъдеще.
А какво би те накарало да се върнеш?
Корените ми и желанието да отгледам децата си в родината, за да я познават и да бъдат истински българи. Да се гордеят с това.
Това, което също би ме накарало да се върна, е и промяната, за която милеем вече с години. Промяната най-вече в самото съзнание на хората. Да вдигнеш и изхвърлиш боклук; да подадеш ръка; да помогнеш на възрастен да пресече улицата; да помогнеш на майка с дете; да се движиш отдясно на ескалатора (освен ако не бързаш и тогава се движиш отляво); да спазваме писаните и неписани правила и моралните ценности. Да почувстваме вина и да искаме да се поправим. Да мислим не само за себе си и да не правим това, което не искаме утре да се върне при нас. Да бъдем добри и достойни хора. Защото само един достоен сам по себе си народ може да избере своите добри управници, готови да рискуват и да осъществят Промяната!
Къде се виждаш след 10 години?
Дай Боже в България! 🙂
Текстът е част от серията разкази на TrueStory.bg, която представя историите на българи, живеещи в чужбина. Ако искате да споделите мнение по темата, преживяване или своите впечатления от живота си извън България, може да ни пишете на info@truestory.bg.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, за да прочетете още вдъхновяващи истории!
