Продължаваме разходката си из различните краища на света в търсене на българи, намиращи се зад граница. Днес отиваме до Мадрид на гости на Жасмин Захариева и Николай Илиев. Освен че са прекрасни хора, ви издаваме, че те двамата са и страхотни приятели, които чувствително ни липсват на българска територия. Подробности за тяхната история и живота в топла Испания прочетете в следващите редове!
Заминахме за Мадрид през есента на 2008 година, за да продължим образованието си след завършването на гимназията. Оттогава продължаваме да живеем и работим тук.
Защо Мадрид?
В България завършихме испанска гимназия, което до голяма степен предопредели избора ни на държава, в която да следваме. Когато си млад, у теб съществува естественото желание да пътуваш, да откриваш нови места, нови преживявания и възможности. Решението ни да заминем беше отговор на това наше желание. И така, решихме и заминахме. Започнахме да следваме, 5 години по-късно завършихме (б.р. той – право, тя – финанси и счетоводство) и започнахме работа по специалностите си.
Разбира се, цялата история е далеч по-дълга и е свързана с всекидневен труд, усърдие и постоянство, което неизбежно трябва да имаш, ако искаш да се интегрираш и развиваш в общество, което доскоро ти е било напълно непознато, чуждо и различно. Когато за първи път посетиш дадена страна с цел, различна от екскурзия, веднага се сблъскваш с една действителност, която обикновеният турист не забелязва. И изпитанията – житейски, битови и културни, следват едно след друго. Изведнъж целият свят около теб мисли, действа и говори различно. Най-голямото изпитание беше да намерим своeто място в този нов свят, да го обикнем и да го превърнем в наш дом. Може би това, че бяхме двама, ни улесни по пътя, който извървяхме заедно до днес.
Plaza Mayor (Големият площад)
С какво се занимавате там към днешна дата?
Испания е различно място, но когато си млад и все още не толкова обременен от годините, животът в дадено общество позволява да възприемаш тези разлики далеч по-лесно. Разбира се като чужденец ти винаги ще останеш някак чужд за околните, но не и чужд на себе си, ако се намираш там, където наистина искаш да бъдеш. Работим (б.р. той е адвокат в международна консултантска фирма, тя е рисков анализатор в голяма застрахователна компания) сред хора, които не се интересуват откъде си и какъв си, а какво можеш и какво искаш да постигнеш.
Как се чувствате – българи в чужбина или граждани на света?
Не се чувстваме граждани на света, защото всеки човек има някое свое място, което му е може би най-скъпо, но и не искаме географските ограничения да се превръщат в бариери на нашия живот.
Впечатления:
Първите ни впечатления бяха смесени, някои неща те учудват приятно, други не чак толкова приятно, но трябва да възприемаш това като естествено следствие от промяната на средата. Най-силно впечатление ни направи спокойният начин на живот, който водят испанците. Тук никой не бърза за никъде, нещата имат своя ред и винаги остава време за всичко.
Palacio Real (Кралският дворец)
В България сме свикнали на по-забързан ритъм и в началото това ни костваше постоянното чакане на нещо. В събота и неделя никой не пропуска известната сиеста, от 14 до 17 часа всички испанци си почиват, особено през лятото. Повечето фирми, съобразявайки се с горещините, даже си имат определено лятно работно време в месеците от юли до септември – от 8 часа сутринта до 3 часа следобед. По този начин те се стремят да повишат продуктивността на служителите си в летните и изключително горещи месеци, когато следобедите единственото, което ти се иска да направиш, е да се затвориш на някое много студено място.
Как минава един ден там?
Въпреки спокойния начин на живот, денят в Мадрид започва забързано, като във всеки космополитен град, с изключително голям трафик от коли и пълни с хора метро и влакове. Градският транспорт е силно предпочитан от много голям брой от испанците, тъй като е завидно добре организиран, инсталациите са винаги много добре поддържани и в 99% от случаите е изключително редовен. Мадридското метро е толкова добре развито, че можеш да достигнеш до почти всяка точка на града без проблем. Работният ден обикновено продължава до 18-19 часа. Привечер хората много обичат да се събират на по бира и тапас с приятели и колеги, а баровете се изпълват с хора. През уикендите парковете са много оживени; хората четат, правят си пикник, спортуват.
El Fuente de la Cibeles (Фонтанът Сибелес)
Кое ви кара да останете и какво би ви накарало да се върнете?
Нещото, което най-много оценяваме и което ни кара да останем, е организираният и спокоен начин на живот в това общество, което, разбира се, също има своите проблеми. Испанците са толкова гостоприемни, че още в началото успяхме да се интегрираме и да се почувстваме като у дома си.
Не знаем какво би ни накарало да се върнем окончателно, само времето ще покаже. Но всяка година се стараем да се прибираме минимум по два пъти. Пък и Мадрид и София ги дели само 3 часа път разстояние.
Жасмин и Николай след 10 години?
Не знаем… България, Испания или може би друга страна, за нас това е без значение, защото важното е да си там, където наистина искаш да бъдеш, и да следваш своя собствен път.
Текстът е част от серията разкази на TrueStory.bg, която представя историите на българи, живеещи в чужбина. Ако искате да споделите мнение по темата, преживяване или своите впечатления от живота си извън България, може да ни пишете на info@truestory.bg.
