Днес ви срещаме с едно момиче, което е избрало за свой втори дом Лондон. Запознайте се с Миглена и историята на живота ѝ, която в момента пише от дъждовна Англия.
Живея в Лондон вече 3 години. На въпроса „Как е тук?“ мога да напиша цял роман. Да речем, че Лондон е град на безкрайни възможности за социализация, пътуване, развитие (в личен, професионален и културен план). Разбира се, стига да се възползваш от тези възможности и сам да работиш в позитивно отношение. В същото време Лондон е град, който те кара да се чувстваш сам, незначителен и забравен в различни моменти. Определено е град на противоположности.
Защо Лондон?
Историята е дълга. Заминах още след гимназията в Канада заради тогавашния ми приятел, така че може да се каже, че заминах по любов 😉 Но Европа си е Европа и след малко повече от година се преместихме в малко градче в югоизточна Англия – Кентърбъри. Там завършихме бакалавър, но искахме да се развиваме, специално аз исках да уча магистратура в Лондон и това накрая ме доведе тук.
С какво се занимаваш там към днешна дата?
В момента съм Duty Manager на един хотел. Но искам да сменя професията с такава, по-насочена към туризъм, така че усилено си търся работа.
Как се чувстваш – българка в чужбина или гражданин на света?
Чувствам се гражданин на света. Така или иначе не съм в България от много време. В началото ми беше много трудно, но когато се отворих за различното, се почувствах много по-положително заредена. Оценявам възможността да преживявам новото, да сравнявам и да подбирам. Бих казала, че се чувствам на мястото си тук. Имам живот и приятели, което е най-важното. Пък и Лондон е толкова разнообразен и пълен с хора от различни култури – не е трудно да се впишеш.
Какви са разликите? Какво ти направи първоначално най-голямо впечатление?
Мащабите, възможностите, начинът на живот, усмихнатите лица по улиците и в същото време студенината на много от хората…
Как минава един ден там?
Различно… поне при мен. Графикът ми е 4 на 4 и работя по 12 часа на ден, но правя нощни смени в момента, така че дните не са толкова интересни. Голяма част от времето ми минава в пътуване. През почивните дни гледам да спортувам и да се виждам с приятели.
Кое те кара да останеш?
Най-вече хората, пък и комфортът на свикването. Тук съм от 3 години, „порастнах“ извън България и засега не се виждам обратно там. Поне не скоро.
А какво би те накарало да се върнеш?
Семейството най-вече! И по-добрият начин на живот откъм храна и време. Ако имам възможност да пътувам, бих се чувствала добре там, където имам най-много приятели.
Меги след 10 години?
Не знам, не правя специални планове. Иска ми се да имам семейство, дом, деца, работа, която харесвам, но оставям на съдбата да ме изненада 🙂
Текстът е част от серията разкази на TrueStory.bg, която представя историите на българи, живеещи в чужбина. Ако искате да споделите мнение по темата, преживяване или своите впечатления от живота си извън България, можете да ни пишете на info@truestory.bg.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, за да прочетете още вдъхновяващи истории!