Автор: Rocket Rackoon
Тазгодишните награди “Оскар” на Американската филмова академия бяха доста оспорвани. Големият победител в тях е Birdman or The Expected Virtue of Ignorance („Бърдман или Неочакваната добродетел на невежеството“) – (вече нетолкова) новият филм на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту, който има зад гърба си заглавия като „21 грама“, „Вавилон“ и „Бютифул“.
Лентата успя да спечели в категориите „Най-добър филм”, „Най-добър оригинален сценарий”, „Най-добър режисьор” и „Най-добра кинематография”. В тях филмът успя да се пребори с други, не по-малко амбициозни и/или успешни филми като „Игра на кодове” (Imitation Game), „Юнoшество” (Boyhood) и „Лешояда” (Nightcrawler). Споровете за това дали той е бил най-достойният победител тепърва предстоят – поне в следващите няколко седмици, докато страстите са „горещи”.
Ако се чудите защо не сте чували за този толкова успешен според Академията филм, отговорът е прост – в България сме доста прецакани откъм кино. Пазарът у нас е изключително малък, което значи, че нетолкова „касовите” и мейнстрийм заглавия минават поне с няколко месеца закъснение. Или пък не минават изобщо, тъй като публиката у нас предпочита „Трансфомърс” и други подобни лесносмилаеми заглавия (по тази тема – друг път).
Та за какво става дума – Birdman or The Expected Virtue of Ignorance проследява историята на застаряващия актьор Риган Томсън (Майкъл Кийтън), който се опитва да излезе от „сянката” на коронната си и най-популярна роля – супергероя Бърдмен. Той се старае да постигне това, поставяйки амбициозна пиеса на Бродуей. Междувременно Томсън трябва да се справи с колегата си Майк (Едуард Нортън), който се чувства жив и истински само на сцената, с дъщеря си Сам (Ема Стоун), която има проблеми с наркотиците, и т.н, и т.н…
Ако сте около 30-годишни, вероятно свързвате Кийтън с Батман. Излязлата през 1989 г. лента от една страна утвърждава режисьора Тим Бъртън като един от новаторите в Холивуд. От друга страна – звездата на Кийтън засиява с възможно най-голяма сила. През 1992 г. следва неизбежното продължение „Батман се завръща” и… нищо. Звездата на американеца сякаш залязва. Или поне така изглежда до миналата година, когато на екран (в белия свят) излезе „Бърдмен”. Също като историята във филма. С която вероятно могат да се припознаят не един или двама актьори, които просто не успяват да се преборят с времето.
В България филмът трябва да се появи по кината на 13 март. Тоест почти половин година, след като е бил показан на останалия свят. Решение, което определено ме кара да се учудвам за пореден път на логиката на българските филмови разпространители. Които вероятно очакваха лентата да бъде отличена с поне няколко награди Оскар, за да могат да получат повече пари. Е, спечели и то цели 4 статуетки. На тях – да им е честито. Зрителите ще почакат още малко.
Бях принуден да си намеря друг начин да видя „Бърдмен”. И мога да ви кажа – филмът си заслужава. И определено ще отида да го гледам на кино след няколко седмици отново. Хубаво е да видиш Кийтън отново във форма. Приятно е да си припомниш колко велик актьор е Едуард Нортън, да се посмееш през сълзи на сатирата на съвременния свят. И да – да видиш как действието се развива в един кадър (знам, не е така, но „гимикът” е добре прикрит). Тази техника определено помага на историята да изглежда далеч по-интимна. Диалогът е човешки и показва главните герои като задници, за които определено ти пука. Защото всеки се бори с някакви свои демони – един с невъзможността да бъде приет насериозно, втори с това, че се смята за истински само на сцената, трети с вечно липсващия си баща.
„Birdman or The Expected Virtue of Ignorance“ определено е заглавие, за което ще се говори доста време. Защото рискува да бъде нестандартен и да опитва неща, които не се виждат всеки ден. Освен това успява да каже каквото има, без да бъде досаден, да сатиризира съвременния свят, актьорския занаят и повечето драми на съвременния човек. Успява да бъде сериозен. И накрая, но не на последно място – имаш желание да го видиш поне още веднъж, след като си го гледал и си му се насладил.
Ако все пак се чудите кой е истинският Батман – Майкъл Кийтън, Бен Афлек, Крисчън Бейл или Джордж Клуни – самият Кийтън призна в интервю, че той е Черният рицар. Ооо да, добре дошъл отново, Майкъл Кийтън! Липсваше ни и съм убеден, че не говоря само от свое име. Искрено се надявам да имаш още поне няколко значими филма в „резервоара си”.
