Това е историята на едно трудолюбиво и всеотдайно момиче, което започва спортната си кариера преди повече от 10 години, за да се превърне в голяма спортистка и пример за подражание. Преди броени седмици тя и Теодор Кабакчиев от клуб „Екстрийм Рейсинг“ бяха короновани за най-добрите спортисти на Габрово за 2018 г. Няма как да не се стигне до това признание.
През 2018 г. Валерия стана световен вицешампион по карате киокушин от първенството на планетата, което се проведе по правилата на Световната киокушин федерация в Астана, Казахстан. Участва в силния отворен турнир в Япония и завоюва бронзов медал при девойките на татамито в Токио. През лятото зае 3-о място на Международна купа „Варна“ при жените, а на държавното първенство в Стара Загора се окичи със злато на кумите и сребро на ката.
Успех след успех! Една от най-добрите състезателки на България по карате киокушин, тя е от онези железни момичета, които не се отказват. Една от онези, които със силна воля гонят своите мечти и изкачват върха към успеха.
Здравей, Валерия! Би ли разказала за самото начало? Как се ориентира към каратето и кой те запали по това бойно изкуство?
Валерия: Здравейте! Първо искам да ви Благодаря, че ме поканихте да бъда герой във вашия сайт. Всъщност началото ми с този спорт е доста спонтанно. Един ден моята братовчедка ми беше на гости и когато дойде време да си ходи, аз я попитах къде отива. Тогава бях на 8 години. Тя ми каза, че отива на тренировка по карате и баща ми ме попита дали искам да отида с нея – аз се съгласих. Тогава танцувах и народни танци. Те ми бяха и все още са ми голяма страст. Но се наложи да ги спра, за да може да се отдам изцяло на киокушин. И така, покрай братовчедка ми съвсем случайно реших да пробвам и се оказа, че това е моят спорт. Разбира се, имало е моменти, в които съм искала да се откажа, но любовта и страстта надделяха. Киокушин се превърна в начин на живот и неизменна част от моето ежедневие.
А от колко време се занимаваш със спорт?
Валерия: С киокушин се занимавам от 8-годишна до ден днешен, а сега съм абитуриентка, което означава общо 10 години.
Къде провеждаш подготовката си? В кой клуб тренираш и кой е твоя треньор? Сподели ни повече?
Валерия: Тренирам и се състезавам за спортен клуб „Надежда“ и занапред ще продължа да го представям. Моят треньор е Красимир Илиев и винаги той се е занимавал с мен и е провеждал моята подготовка. През годините сме сменили много зали, но това никога не ме е спирало да тренирам.
От кога си част и от Националния ни отбор по киокушин?
Валерия: В националния отбор съм от февруари 2014 г. Имаше турнир в Стара Загора – купа Верея, на която се проведоха квалификациите за новото попълнение на Национала. От това състезание е и първата ми купа.
Преди броени седмици ти и Теодор Кабакчиев от клуб „Екстрийм Рейсинг“ бяхте короновани за най-добрите спортисти на Габрово за 2018 г. Как се чувства един спортист в такъв момент?
Валерия: Чувството е неописуемо! Адреналинът и щастието, което изпитваш в този момент силно се доближава до това да се качиш на първото място на стълбичката и вдигнеш купата за България – разбира се, това е по-силно и по-емоционално. До момента съм ставала спортист на Габрово и през 2016 г., била съм 2-ра, както и 4-та. Изненадата беше голяма, защото никой не предполагаше, че с Теодор ще си поделим първото място. Всички си мислехме, че единият ще е първи, а другият втори. Но съм много щастлива, че споделих този невероятен момент именно с него, защото той е не само един добър и успял спортист, а и много добър човек. С него сме приятели до колкото си спомням от вторите награди през 2015 г.
Няма как да не се стигне до това признание. През 2018 година ти стана световен вицешампион по карате киокушин от първенството на планетата, което се проведе по правилата на Световната киокушин федерация в Астана, Казахстан. Участва в силния отворен турнир в Япония и завоюва бронзов медал при девойките на татамито в Токио. През лятото зае трето място на Международна купа „Варна“ при жените, а на държавното първенство в Стара Загора се окичи със злато на кумите и сребро на ката. Успех след успех! Разкажи подробности от европейското първанство в Астана, Казахстан? Как беше конкуренцията и изобщо – впечатленията ти от организацията?
Валерия: Тази година беше една от успешните. На световното първенство в Астана станах световна вицешампионка при жените. Това е първото ми сериозно състезание при жените и определено съм доволна от постигнатото. Разбира се, знам,че можех повече. Всъщност не мога да кажа, че загубата ми наистина е загуба, защото в края на редовното време допуснах грешка. Ударих противничката си с ръка в главата, което е забранено. След което получих наказание и това ме отдели от световната титла при жените.
Друго голямо предизвикателство за мен беше, че играх в по-тежка категория. Състезавах се до 65 кг, а бях едва 57 и бях най-леката в категорията. Причината да не се бия до 60 беше, че до последно не знаехме, че има такава категория. Но определено не съжалявам. Изиграх 3 много тежки срещи с противнички, които бяха със 7-8 кг. по- тежки от мен, което разбира се прави успеха ми по-сладък и ценен.
Първата среща изиграх срещу представителка на домакините. В нея съдиите отсъдиха победата ми още в редовното време. Втората ми среща ми беше най-тежка, т.к. се изправих срещу представителка от полската школа. След края на редовните две минути съдиите отсъдиха две за мен и две равни и крайното решение, което взе главния рефер, бе продължение. И така, в следващите две минути килограмите оказаха влияние и полякинята ме натисна. Но тук идва време и за игра на воля. Въпреки това успях да я излъжа и ѝ направих вазари с маваши (удар с крак в главата), което ми донесе и самата победа.
Шампионатът на планетата привлече близо 600 състезатели от 27 държави в Астана. На четвъртфиналите ти елиминира Мира Бекзанова от Казахстан в редовните 2 минути, а на полуфинала победи след продължение полякинята Анна Святковска с пълно съдийско единодушие. На финала в категория до 65 килограма срещна Мариела Любенова (СК “Киокушин“, гр. Левски). Как протече самият финал? Какво е да се биеш със сънародник?
Валерия: Финалът не беше толкова труден физически, колкото психически, защото се изправих лице в лице с другата българка в категорията – Мариела Любенова. С нея се състезаваме за България от няколко години в различни категории и много добре ползваме начина си на игра. Знаехме както слабите, така и силните си страни, което направи мача ни толкова силен както физически, така и психически – да издържим, че се бием една срещу друга. Определено не е едно от най-приятните чувства, но все пак и двете знаехме, че освен за себе си, ние се бием и за България. Конкуренцията на състезанието беше много силна с участници от над 26 държави. Но определено съм горда от себе си с постигнатото. Мисля, че направих един добър старт вече при жените.
Извоюва престижно отличие – сребърен медал. Какво означава за теб тази титла?
Валерия: Предвид трите световни титли, които имам при девойките, да извоювам сребърен медал на Световно ниво при жените определено означава много. Както по-горе казах: победата ми не би могла да бъде по-сладка и по-ценна, ако се бях състезавала в по-леката категория. Доволна съм от себе си, но знам че мога повече и ще го докажа!
Кой от всички емоционални моменти, които изживя на това първенство, ще остане като най-вълнуващ?
Валерия: Може би втората ми среща. Преди нея друга такава тежка среща имах 2015 г. на финала на световното първенство в Гърция. Там играх всички възможни продължения с представител на Русия. Но определено битката с полякинята за момента е една от най-силовите ми срещи. Физически ме превъзхождаше много. В този момент осъзнах, че без воля в този спорт си загубен.
Няма как да пропуснем и още един момент в твоята спортна кариера – през 2016 г., когато донесе световно злато за Габрово по киокушин. Ти триумфира като шампион в категория до 55 килограма при девойките до 17 години на 5-то Открито световно първенство по киокушин за юноши и девойки, организирано от Световния киокушин съюз (KWU). Така дублира златото си от Москва 2014, на 4-то първенство на KWU в руската столица, когато стана шампион при девойките до 15 години, в категория до 45 килограма. Срещу кого се изправи в последната битка и как победи – по какъв начин и колко време ти бе нужно, за да грабнеш първото място?
Валерия: Световното първенство през 2016 г. във Варна, определено е най-емоционалното ми състезание. Там играх 4 срещи в два дена, като още в първата среща представителка от казахстанската школа ми счупи ребро. В първия ден изиграх само тази среща, което ми даде възможност малко да се възстановя за следващите битки. Разбира се, няма как да не спомена и човека, който в този момент ми помогна най-много – нашият доктор Стоян Стаматов. Той е с нас на всяко международно състезание и се грижи за нашето здраве както преди срещите, така и след тях. В онзи момент той ми помогна много. Но каквото и да се направи, все пак е счупено и болката не може да изчезне. Втората и третата срещи бяха с председателки на Русия, а финалът играх срещу състезателка от Япония – страната на киокушин. Преди финала бях много притеснена, защото всички загуби, които съм имала на международен форум, винаги са били от японки. Но в онзи момент с цялата подкрепа на хората в залата, на всички треньори и разбира се на семейството ми, които на всяко състезание в България са до мен, ми помогнаха да надделея над японката Микото Фуджимаки и още в редовното време съдиите отсъдиха срещата в моя полза. И така, химна на България звучеше в залата и аз извоювах своята трета поредна световна титла.
Как едно момиче от Габрово успя да покори толкова високи върхове в спорта?
Валерия: Благодарение на талант, труд и постоянство. Разбира се, един спортист винаги трябва да има и късмет. С много лишения и тежки тренировки. Но всичко това в даден момент се отплаща. Не съжалявам за пропуснатите кафета, купони и дискотеки. Спортът ми даде много повече.
Какво е усещането да си причината цяла България да се гордее с теб?
Валерия: Щастлива съм. Много съм щастлива, защото по някакъв начин съм представила името на България по един много добър начин. Радвам се, че съм причина за гордост не само за семейството и родителите ми, но и за България.
А каква е ролята на треньора за успеха на даден състезател и какво си спомняш ти за треньорите, с които си работила, от кого си научила най-много?
Валерия: Ролята на треньора е огромна. Колкото и добър да е един състезател, не може да е без треньор. Освен моя треньор съм тренирала и работила с много други, част от които са: Станислава Бойчева, Александра Маринова, Захари Дамянов, Живко Андреев и още много, които са част от треньорския състав на националния отбор на България. Разбира се, от всеки един научавам нещо ново. Нещо, което да ми помогне в битките занапред. Благодарна съм на всеки един от тях!
Най-хубавото нещо в спорта е…?
Валерия: Най- хубавото нещо в спорта е това, че те изгражда като човек, като личност. Изгражда характера и волята да се бориш и да продължаваш напред – никога да не се отказваш.
А какви качества изгради спорта у теб?
Валерия: Спортът ме изгради като човек. Той ме направи това, което съм сега. Направи ме силна и борбена. Изгради характера и волята ми. Аз знам какво искам и ще се боря докрай.
За какво мечтае Валерия Лозанова?
Валерия: Мечтая младежта да се насочи и ориентира повече към спорта, отколкото към дискотеките, защото нито една дискотека не може да ти даде това, което ти дава спорта. Нито едно кафе не може да ти даде усещането и радостта, която изпитваш, когато си шампион, вдигнеш купата за България и чуеш химна. Мечтая за това, хората да не са толкова злобни, защото злобата няма да ти даде нищо освен самота.
През изминалата 2018 г. пожъна много успехи! Какво си пожелаваш през новата година?
Валерия: Пожелавам си да остана същия борбен и усмихнат човек. Да продължавам да радвам както себе си, така и близките си с успехи. И разбира се, да извоювам световната титла при жените.