Историята започва в подземието на българската църква в Ню Йорк. Ванина Кондова, която отлита за САЩ преди около десетилетие в стремежа си да гради актьорска кариера там, е в компанията на сестра си Дария, оператора и продуцент Калин Иванов и сценаристката и режисьорка Ана Атанасова. Ванина им споменава, че иска да се научи да плете, защото смята, че така ще стане по-търпелива. Тогава Калин предлага да направят сериал, който показва как тя се учи на търпение, при което четиримата – къде сериозно, къде на шега – започват да си представят как снимат плетките на Ванина из метрото на американския мегаполис. Работно заглавие на проекта: „В търсене на търпение“.
Скоро след това Ванина споделя с тримата си приятели черновата на пътепис за преживяванията си и предизвикателствата, през които е преминала на нюйоркска земя.
Така спонтанната идея за уеб сериал на тема търпение прераства в Lost & Found, NY (в превод „Загубено и намерено в Ню Йорк“) – разказ с преобладаващо автобиографичен характер за търсенията на млада българска актриса в Ню Йорк, в който търпението отново заема централно място.
Всъщност историята започва далеч преди споменатия разговор в подземието на българската църква в Ню Йорк. В гимназията Ванина решава, че иска да се занимава професионално с актьорско майсторство. Оттогава мечтае да отиде в Ню Йорк, който тя свързва с един от любимите си актьори.
„Четях за живота на Ал Пачино и се вълнувах колко трудно се е утвърдил, колко не са го харесвали в началото, че е израснал някъде в Бронкс, че е кандидатствал няколко пъти в Актърс Студио. Така лека-полека тази мечта се оформи в главата ми. Дълго време изглеждаше невъзможна“, разказва Ванина пред TrueStory.bg.
Докато е в четвърти курс в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) в класа на проф. Димитрина Гюрова, Ванина кандидатства за магистратура в Ню Йорк. Стига до финалните кръгове на конкурса, но не я приемат.
Така жадуваната думичка „Приета“ все пак достига до Ванина на следващата година, след сезон в Бургаския театър. Въпреки дългогодишните си копнежи по Ню Йорк и усилията, които полага, за да бъде приета, Ванина размишлява в продължение на месеци, преди да обяви, че приема предложението.
„Заминах извън София, сама, да си помисля“, спомня си актрисата. „Отидох в Копривщица, взех си квартира, на сутринта отидох в едно кафене, написах си вариантите на един лист и накрая се запитах какво бих направила, ако имах цялото време и всичките пари на света. Така разбрах какво всъщност искам и тогава това бе поглед към света. Сега се чудя дали съм била адски луда, смела или просто много глупава. Нямам отговор. Сигурно и трите.“
Освен с неизбежните куфари с багаж, Ванина се отправя към Ню Йорк с отличие „Най-добра актриса на випуска“ от НАТФИЗ, виза за САЩ, издадена на основание „изключителни възможности в сферата на изкуството“, желание за много работа, подплътена с много, много любов, и вярата, че ще успее да разгърне актьорския си потенциал в страната на неограничените възможности и също толкова неограничена конкуренция.
Ванина Кондова. Снимка: Калин Иванов.
В следващите години Ванина се сблъсква с огромни културни различия, например по отношение на връзката между скромност и себеутвърждаване и границата между откритост и нахалство. Изправя се и пред привидно незначителни, но почти непреодолими предизвикателства от езиково естество като ежедневната битка с акцента, друга ключова тема в Lost & Found, NY.
Уеб сериалът се състои от пет епизода, всеки със собствена тема – баланс, увереност, комфорт, глас и мечта. Заедно те образуват една добре разказана житейска история с послания, излизащи далеч отвъд пределите на киното и театъра.
Когато поглежда назад, за да осмисли престоя си от другата страна на Атлантическия океан, Ванина остава здраво стъпила на земята – нейно отличително качество, което ме впечатли още при първата ни среща в София.
„Истината е, че ако търсех удовлетвореност, нямаше да се занимавам с театър където и да е, просто не е реалистично“, казва тя. „В Ню Йорк е имало колкото моменти на опиянение, толкова и на отчаяние. Ако приемем идеята, че всяко пътуване е път към себе си, тогава, да, нещата, които съм научила, и степента, в която съм се доближила до собствената си същност, ме удовлетворяват. Все пак обаче се надявам, че ми е рано да се обръщам назад.“
Кадър от четвъртия епизод на Lost & Found, NY, чиято тема е „Глас“.
Мечтите, очакванията и постоянно редуващите се епизоди на радост, отчаяние и несигурност, които очертават контурите на нюйоркската ѝ авантюра – всички тези елементи от ежедневието на актьора имигрант в САЩ Ванина съумява да обхване в Lost & Found, NY, в който тя участва не само като актьор, а и като продуцент и режисьор.
„До този момент по-скоро се криех зад гърба на други хора, не бях продуцирала нищо по своя собствена идея“, казва тя. „За първи път оглавих проект и поех риска да не се получи по моя вина. Това беше един вид малка вътрешна революция. Научих много неща, разбира се, много от тях технически – за режисурата, разкадровката, монтажа и т.н. – но най-важното за мен бе, че имам добър инстинкт. Гордея се и с факта, че хората бяха щастливи да участват. Беше ми споделено неведнъж, че нашата снимачна площадка е била изключение, бидейки лишена от драми и излишно напрежение.“
Мнозина от вас с право биха се зачудили как е възможно „снимачна площадка“ и „лишена от драми и излишно напрежение“ да си правят компания в едно изречение. Отговорът се свежда до онази вълшебна думичка, до която обикновено прибягваме, когато не можем да си обясним някое красиво събитие или явление: любов.
„Открих, че когато искаш да създадеш нещо свое и го правиш с обич, започваш да излъчваш положителна енергия, която привлича хората“, споделя Ванина. „Всеки иска да бъде част от нещо добро. Получих много повече подкрепа и разбиране, отколкото очаквах. Не беше никак лесно, особено за независим проект с доста ограничен бюджет и в град, в който всички са заети по различно време. Но пък в Ню Йорк конкуренцията е голяма и много хора, особено актьорите, са съгласни да участват и ей така, стига да завързват контакти и да си струва […] В процеса на подготовка се научих просто да питам. Това беше голям урок. Отговорът ще е или „да“, или „не“, но трябва да питаш.“
Потвърждение за актьорския и организационен талант на Ванина идва не от кого да е, а от Калин Иванов – оператор и продуцент, който през 90-те години работи по телевизионни предавания като „Ку-Ку“ и „Каналето“, а от 1998 г. живее в Ню Йорк и оттогава насам печели редица отличия, включително три награди „Еми“ за работата си към нюйоркската обществена телевизия CUNY-TV.
„Когато е пред камерата ми, Ванина ми се доверява напълно“, твърди Калин, който е оператор, продуцент и сърежисьор на Lost & Found, NY. „Идеите ни за отделните сцени до голяма степен съвпадаха и това правеше режисирането много приятно. Тя има много точен подход в работата си с другите актьори и успява с малко думи да им обясни много за техните герои. Аз също така съм много впечатлен от бързата ѝ реакция и от дълбочината и лекотата, с която тя подхожда към героинята си. Ванина е много органичен актьор и камерата я обича. Като продуцент тя е един много организиран и точен партньор.“
От ляво надясно: Калин Иванов, Дария Кондова, Ана Атанасова и Ванина Кондова. Снимка: Калин Иванов.
Калин решава да се включи в създаването на сериала по още една причина: Ню Йорк.
„Такъв проект дава възможност да покажеш града по начин, по който турист не може да го види. Аз много обичам този град и докато снимахме, той продължи да ме изненадва и [така откривах] новите му лица.“
Самата Ванина е удовлетворена от качеството на крайния продукт, за което е изключително благодарна на целия екип.
„Виждам всички недостатъци в сценария, всички моменти, в които като режисьор е можело да предложа друг подход или като актьор да пробвам различна реакция, и въпреки това смятам, че се получи по-добре, отколкото си го представях,“ обобщава тя.
Lost & Found, NY вече беше забелязан и от международни филмови фестивали, включително Largo Film Awards (Швейцария), Roma Cinema Doc (Италия), The Monthly Film Festival (Шотландия) и др.
Ванина се надява в бъдеще да има и други възможности да работи заедно с хората, които превръщат Lost & Found, NY от хрумка, вдъхновена от разговор за връзката между плетенето и търпението, в неин първи успешно реализиран авторски проект.
От ноември 2017 г. насам Ванина е в България. Докато се радва на компанията на близки и приятели, тя обмисля какво и къде би искала да прави оттук насетне. Споделя, че започва да се вижда все повече и повече у дома и че би искала да има повече актьорски ангажименти в Европа.
Ние от TrueStory.bg пожелаваме на Ванина да продължава да търси и винаги да намира това, от което се нуждае – било то в Ню Йорк, София или някъде другаде. Стискаме палци и на Калин Иванов, който през април може да обогати колекцията си с награди „Еми“, тъй като тази година има три номинации – една като продуцент и две като оператор.
