Някой известен писател беше казал, че книга, която не си струва да бъде препрочитана, не си струва да бъде четена изобщо. Изводът: наистина стойностните книги стават по-добри с всеки прочит, защото постоянно провокират сетивата ни, дават ни допълнителна храна за размисъл и ни доставят естетическо удоволствие в най-чист вид.
Преди няколко дни се убедих, че същото правило важи и в киното.
В края на октомври се „срещнах“ с филм, който така ме докосна, че го изгледах два пъти за четири дни, а оттогава не спирам да го препоръчвам на близки и приятели.
Когато отивах към киното, за да видя „Вездесъщият“ за първи път, бях голяма топка от големи очаквания. Когато 120 минути по-късно излизах от киното, вече бях огромно кълбо, изтъкано от огромно възхищение, благодарност към създателите и актьорите и болезнено актуални въпроси, на които се мъчех (и продължавам да се мъча) да намеря отговори.
„Вездъсъщият“ на режисьора Илиян Джевелеков блести както с историята и начина, по който е разказана, така и с великолепната игра на добре подбрани актьори и изкусното съчетание на хапещо чувство за хумор и почти непоносима тъга.
Историята
Главно действащо лице във филма е писателят и собственик на рекламна агенция Емил Борилов (Велислав Павлов), когото всички боготворят до момента, в който установяват, че в продължение на месеци той се е опитвал да се превърне в бог – за тяхна сметка.
Велислав Павлов в ролята на Емил Борилов. Източник на снимката: www.miramarfilm.com
Когато някой започва да краде ценни вещи от дома на баща му (Професора – изигран от Михаил Мутафов), който след нелеп инцидент е прикован към леглото си, Емил решава да постави камера в стаята му. Скоро „окото“ улавя крадеца на мястото на престъплението, но Емил не просто не маха камерата, а – някак перверзно вдъхновен от успеха на начинанието си – поставя камери на редица други места у дома и в рекламната си агенция. За да не пропусне нещо значимо, той започва да носи специални очила с вградена камера.
Така Емил поставя околния свят под тотален контрол по подобие на Големия брат от романа 1984 на Джордж Оруел. Всичко започва като на шега, преминава през любов, нелепи ситуации и закачки и завършва с отчаяние, самота и смърт.
В рамките на уж невинния си експеримент, който бързо прераства в (буквално) убийствено преживяване за него и околните, Емил научава вероятно двата най-важни урока в живота си. Първо, опитите на който и да било човек да се превърне във вездесъщ са обречени на провал с пагубни последствия. И второ, с проникването в най-интимните кътчета от ежедневието на повече и по-малко познати хора научаваме истини, които привидно ни правят по-силни, но в дългосрочен план неизбежно ни смазват.
Темите
Във „Вездесъщият“ режисьорът Илиян Джевелеков проследява основните компоненти на човешкия живот – любов, страх, очаквания, надежди, стремежи, илюзии, разочарования и огорчение – в контекста на интернет и социалните мрежи. Филмът онагледява промените, които настъпват в живота ни в технологичния 21. век – епоха, в която колкото по-свързани сме, толкова повече се отчуждаваме.
Може би най-важната тема във филма е тази за познанието и истината. Какво представлява истината? Колко от нея бихме искали да узнаем? А колко можем да понесем? Имаме ли моралното право да поставим околния свят под постоянно наблюдение? Ако имаме такова право, увеличава ли се нашата отговорност? В каква степен можем да понесем истината? Коя е онази истина, която може да ни освободи? А тази, която може да ни поведе към пропастта?
„Вездесъщият“ показва нагледно, че сред нас няма ангели просто защото всички сме хора – т.е. същества със свои слабости, пороци, грехове и тайни. Въпросът не е дали ние и околните имаме слабости, пороци и грехове, а за колко от тях знаем (и бихме искали да знаем). Тук филмът ни препраща към онази мъдрост, според която знанието неизбежно е бреме, защото то носи нови копнежи, мечти, отговорности, приятелства и предателства.
Теодора Духовникова в ролята на психоаналитик и съпруга на Емил Борилов. Източник на снимката: www.miramarfilm.com
Филмът разглежда в дълбочина и темата за паметта и забравата. Защо паметта си играе с нас, като запазва някои образи, събития и емоции, докато запраща други в недостижими кътчето на съзнанието ни? Кое е добре да помним и кое – не? Има ли смисъл да опитваме да запечатваме всеки миг от ежедневието си с камера или просто трябва да му се отдадем тук и сега? Могат ли технологиите действително да компенсират пропуските на паметта ни или просто се самозалъгваме и засилваме страданието си?
Не на последно място по значение, „Вездесъщият“ насочва вниманието ни към вечни теми като любовта и щастието. Подобно на всяка добра творба, „Вездесъщият“ предлага повече въпроси, отколкото отговори. Има обаче две послания, представени в разговор между Емил Борилов и баща му, които надали скоро ще забравя, а именно „Много е коварно пустото му щастие“ и „Най-трудно с щастието се разделя щастливият човек“.
Актьорският състав
Както с останалите технически елементи, екипът зад „Вездесъщият“ е свършил отлична работа по отношение на подбора на актьорите и разпределянето на ролите.
Велислав Павлов се превъплъщава идеално в многопластовия и мистериозен образ на Емил Борилов. От своя страна Теодора Духовникова (в ролята на психоаналитик и съпруга на Емил) затвърждава репутацията си на една от най-харизматичните съвременни български актриси, която умее да предава емоции дори само с поглед.
На много високо ниво се представя и младата актриса Весела Бабинова (в ролята на Мария), за която главната роля във филма е дебют в киното. Освен в театъра през последните месеци Весела придоби популярност и като водещ на видео материали към платформата за сексуално образование loveguide.bg.
Весела Бабинова в ролята на Мария. Източник на снимката: www.miramarfilm.com
Актьорите, които изиграват някои от второстепенните, но крайно специфични и противоречиви образи, също заслужават похвали. Михаил Мутафов изпълва образа на Професора с необходимата доза мъдрост и авторитет. Борис Луканов се въплъщава доста успешно в ролята на високомерен генерал с минало, окичено с ордени, и настояще, изпълнено със самота и нестихващо желание да командва дъщеря си. Анастасия Лютова се справя чудесно с ролята на Ния (ключова фигура в рекламната агенция на Емил), а чаровната Ирмена Чичикова си допълва прекрасно Теодора Духовникова.
Добри думи заслужава и Тони Минасян, който има тежката задача да изиграе лошия във филма – млад, нахъсан и лицемерен копирайтър в рекламната агенция на Емил, който е готов на всичко, за да се утвърди в професията и да се добере до произтичащите от този успех пари и слава.
Ако все още не сте гледали „Вездесъщият“, направете го час по-скоро. Ако пък желаете да се запознаете и с част от актьорите, можете да направите и двете в 20:00 ч. в понеделник (6 ноември) в Дом на киното. Повече информация ще намерите на страницата на събитието във Facebook.
Заглавно изображение: Вездесъщият/Omnipresent във Facebook
