Великден е. Милиони спазиха ритуала. Но дали това е достатъчно? Дали наистина разбираме какво е да си християнин? Историята, която сега ще ви разкажем, се случва преди стотина години в едно българско село.
Мрачен, студен и дъждовен есенен ден. През селото се движи малка група, изпращаща бедна вдовица към вечното й жилище. След малко погребалната процесия стига до гробищата. Церемонията е кратка, а след нейния край се чува тих плач – плачът на три малки сирачета.
Селяните започват да се разотиват, но свещеникът (нека го нарачем отец Петър) ги спира: „На кого оставяме сираците? Още сега трябва да решим. В нашето село има хора, които спокойно могат да издържат и трите. Но нека ги разделим. Кой кое дете иска?“
Всички мълчат. След малко свещеникът предлага: „Аз съм готов да поема издръжката на едното дете“.
Никой не се обажда. Отец Петър повишава глас: „Християни, ще плащам издръжката на две от сирачетата!“
Селяните гледат към земята и мълчат. Пребледнял и треперещ от скрита мъка, свещеникът извиква: „Поемам цялата издръжка. Кой ще ги прибере?“
Селяните се раздвижват, замърморват, че хубаво прави отчето, но пак никой не иска да подслони децата. Със сълзи на очи отец Петър хваща сираците и ги завежда в своя студен и самотен дом. Селяните го следват и говорят помежду си: „Тъй, тъй, трябва да ги приберем. Нали сме християни? Хубаво прави нашето попче“.
Минават месеци и години на големи страдания за свещеника. Ако наеме млада жена за прислужница, започват одумките по негов адрес. Ако наеме възрастна жена, трябва и на нея да й прислужва. Затова самичък става и баща, и майка, и перачка, и чистачка – работа неподходяща и трудна за човек с неговата професия, но която той върши с тихо достойнство.
Годините минават. Сираците учат. От групата, която едно време придружава тленните останки на бедната вдовица, жив остава само отец Петър.
Горещ летен ден. В селото на свещеника настъпва голямо оживление – ще идва новият владика. Между посрещачите на първо място е и отец Петър. Той едва се държи на краката си. От едната страна го крепи млад господин, а от другата – нежна госпожица. Господинът е докторът в селото и брат на владиката. Младата госпожица е учителката в селото и сестра на владиката. А самият владика е най-големия от трите сирачета.
Забелязали ли сте, че потомците на онези „благочестиви християни“ и до днес са навсякъде около нас – набожни и смирени в харама, а извън него – безразлични и нехаещи за нуждаещите се. А кога за последно сте срещали достоен последовател на отец Петър?
