Венецуела – страна, известна със своето изключително голямо биологично разнообразие (50% от територията й са гори) и включваща много острови в Карибско море, е една от най-урбанизираните страни в Латинска Америка, но и страната с най-големите петролни резерви. Сега, обаче, тя е в разгара на сериозна политическа и икономическа криза, характеризираща се със сериозен недостиг на храни и лекарства, нарастващ брой престъпления и все по-авторитарен президент – Николас Мадуро, който изглежда не се справя със ситуацията. Каракас се е превърнала в една от най-опасните столици на света. Магазините са празни, множество местни бизнеси фалират, а други са на прага на фалит. Икономическите проблеми на Венецуела са плод на години неправилно икономическо управление и се задълбочават с всеки изминал ден. Поддръжниците на авторитарния президент Мадуро обвиняват падащите цени на петрола и корумпирания бизнес елит като главни виновници за ситуацията в страната. И докато всеки обвинява другия, а хората се редят на опашки за продукти от първа необходимост, остава въпроса – ще успее ли Венецуела да се пребори с нарастващите си проблеми?
Венецуела е силно зависима от петрола, който представлява 95% от приходите от износ на страната и 25% от брутния й вътрешен продукт. Това я прави силно уязвима от външни шокове. Държавната нефтена компания (PDVSA) контролира цялото производство и износ на нефт в страната. След като световните цени на петрола спаднаха от 111$ за барел през 2014 г. до 27$ на барел през 2016 г., несигурната икономика на Венецуела започна малко по малко да се срива. Инфлацията се покачи до най-високото си ниво, а до края на 2017 г. приходите на страната са намалели с около 100 млрд $, като страната дължи на чужди кредитори около 150 млрд $.
През февруари 2018 г. Венецуела стана първата страна с правителство, издаващо своя собствена криптовалута – петрото, което е подкрепено от огромните петролни резерви на страната. Президентът Мадуро заяви, че петролът ще помогне на страната да заобиколи санкциите в САЩ, но икономистите са все по-скептично настроени относно способността това да облекчи икономическите проблеми на страната.
Междувременно хората страдат. Страдат от недостиг на храна, медицински консумативи от първа необходимост, продукти от жизненоважно значение като тоалетна хартия и сапун. Цените на продуктите са строго контролирани от правителството, което обаче кара много производители да намалят продукцията, поради редица ограничения. Друг проблем е контролът върху валутата, въведен за пръв път от предишния президент на Венецуела – Уго Чавес. Чрез продажбата на щатски долари на различни цени правителството е подпомогнало за създаването на черен пазар и по този начин е увеличило възможностите за корупция. Бизнес, който е упълномощен да купува долари при преференциални цени (за закупуване на приоритетни стоки като храна или лекарства), може вместо това да продава тези долари за значителна печалба на трети страни и да се облагодетелства по този начин. И така, проблемите на страната вместо да се решават, се задълбочават и водят до хуманитарната криза, в която Венецуела се намира в момента.
85% от основните лекарства не се намират или се получават трудно. Липсват антибиотици, марли, както и сапун. Детската смъртност се е увеличила с около 30%, а майчината смъртност – с 65% (в сравнение с предишните две години). Болести като малария, които преди това са били елиминирани, се появяват отново. Хората прекарват около 3-4 часа на опашки за хляб, като не е сигурно, че за последните изобщо ще остане. Семействата са принудени да карат децата си да работят, за да могат да осигурят своята прехрана. Около 87% от населението съобщава, че не разполага с достатъчно пари, за да си осигури необходимата храна на масата. Голяма част от децата на училище са недохранени. Много от хората живеят в барио – квартали, които се издигат високо на хълмовете. Парадоксалното е, че бедните разполагат с най-хубавите гледки и с най-малко средства.
Липсата на възможности, недохранването и бедността засилват насилието в страната. Венецуела отчита една от най-високите смъртности – 91,8 убийства на 100 000 жители. Администрацията на президента използва военните си сили за борба с уличната престъпност, но групите за защита на правата и чуждестранните медии съобщават за широко разпространени злоупотреби, включващи извънсъдебни убийства. Отвличанията са ежедневие. Жертвите често не са богати хора. Достатъчно е само да имат семейство, което похитителите да изнудват. Много хора са принудени да бягат и отиват в съседна Колумбия и Бразилия.
Това, което ме изумява, е че за Венецуела не се говори много в новинарските емисии. Страната трябва да е най-богатата в Латинска Америка. А вместо това, там се ширят корупция и беззаконие. Хората са ограбени. Ситуацията там изглежда не се подобрява. Според доклад на Human Rights Watch, във Венецуела днес няма независими държавни институции, които да действат като проверка на изпълнителната власт. Правителството на Венецуела често потиска несъгласието, чрез насилствени мерки срещу уличните протести, задържа опоненти и преследва гражданските служители във военни съдилища. Международни журналисти не са добре дошли в страната. Опозицията във Венецуела не е единна. Но това е само част от цялата картина. Хората изнемогват и всеки ден е борба за оцеляване. Те не вярват на президента Мадуро. Не вярват в революцията. Остава само въпроса – ще се пребори ли Венецуела с проклятието на петрола?
