Запознайте се с едно обикновено момиче от малък град, което успя да направи собствен бизнес, да създаде собствен бранд и, не на последно място, да сбъдне всичките си мечти, превръщайки се в завършена личност. Собственик и хореограф на школа по танци Veronique, Вероника Братанова знае как да превръща мечти, в които почти никой не вярва, в реалност и как да печели от балет.
От калните крачета до балетните обувки
Всичко започва, когато майката на Вероника я записва на класически и модерен балет при балетния педагог Ина Колева в школата по изкуства в родния ѝ гред Монтана. В началото малката Вероника не е нито сред най-изявените, нито сред най-запалените. Днес самата тя се определя като мъжко момиче.
„Биех се с момчетата от квартала, с къса коса, раздърпани дрехи и много рани по коленете“, разказва Вероника. „Любовта ми в танца не е от пръв поглед. Не съм мечтала като дете да стана балерина. Исках да стана пилот, моряк и какви ли не още такива. Тази любов беше постепенно и много грижливо отгледана. С леки стъпки влезе по-сериозно в живота ми. Дори не си спомням кога беше преломният момент , за да взема решението, че искам с това да се занимавам. Но стана! Като магия! Дойде един момент, когато бях тотално обзета от танца“.
Снимка: Личен архив – Вероника Братанова
Усещането не е всичко. В семейството на Вероника всички са счетоводители. Тя също завършва финансово-стопанска гимназия и под натиска на родителите си кандидатства за няколко специалности в тази сфера. Паралелно с това обаче не се отказва от мечтата си и танцува във всеки свободен момент. И ето, че усилията ѝ дават резултат: приемат я в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с профил „Балетно изкуство – балетна педагогика“.
Така започва пътят ѝ към върха. Постепенно заобичва и модерния балет. Още в първи курс я наемат на работа като преподавател в един от големите танцови центрове в София. Съвсем естествено се появява идеята за собствена школа.
Работното място – дом за душата
Вероника периодично наема различни зали, но с течение на времето всяка от тях се оказва тясна за нейните танцьори. Това я принуждава да търси помещение за собствена зала. След месеци изтощително търсене накрая намира заветното място, но в окаяно състояние, дори без санитарен възел. На помощ идват нейните танцьори и приятелят ѝ. Заедно създават Школа по танци Veronique.
„Беше много мил и забавен процес“, споделя Вероника. „Много приятно ми става да си спомням , че с част от хората, с които сме рамо до рамо в залата и на сцената сега, сме боядисвали стените.“
Залата вече си има пиано, балетни станки, шкафове, че дори и обръч, който виси от тавана.
Не липсват и посетители. В школата танцуват около 40-50 възрастни и също толкова деца. Голямо предизвикателство за танцьорката се оказва необходимата смяна в подхода според нуждите на различните групи. Самата тя тренира поне с 3-4 такива на ден. А това изобщо не е всичко.
„Много хора си мислят, че хора като мен едва ли не не правят нищо и че работата им се [ограничава] в тези няколко часа, когато са самите уроци“, казва Вероника. „Това не е така. Това е денонощна работа, нон-стоп мислиш за нея, твориш, търсиш. Всеки ден имам по няколко групи. Преди това пък се подготвям за часовете, търся си музика, измислям хореографии, занимавам се с костюми, както и с административни неща , покрай школата, чистя и поддържам залата и едва тогава започва същинското танцуване“.
Паралелно с тренировките, Вероника подготвя и по няколко спектакъла в годината.
Снимка: Личен архив – Вероника Братанова
В пантофките на лидера, който всички обичат
При работата с толкова много хора несъмнено са нужни лидерски умения. Основателката на школата се стреми не просто да обучава млади таланти, а да ги вдъхновява. Вероника признава, че никога не се е смятала за лидер, но според учениците и приятелите ѝ именно това я прави добър водач. Никога не застава над другите. Държи да знае мнението на всички и се допитва до тях, за да работи върху себе си.
„Едно от качествата, които ми бяха много полезни през годините, е търпението“, казва Вероника. „И това да мога да приемем и общувам с всякакви хора. И усмивката – тя винаги помага!“.
Златното ѝ правило в отношенията с колеги и партньори е коректността, защото винаги е нужно да се съобразяваш с другия. Не смята, че между школите трябва да има конкурентни отношения, защото работа има за всекиго – ако я върши както трябва, хората ще го харесват. За нея трудът и постоянството в методите на работа са закон, защото личният пример влия силно на хората, особено на най-малките. Вероника споделя, че една от тънкостите при работата с малките танцьори е бързата смяна на поведението им в различните ситуации.
„Трябва да знаят, че могат да разчитат винаги на теб, и да си имате доверие, но в същото време да има ред и дисциплина“, обобщава младата треньорка.
Като всеки млад човек със стартиращ бизнес зад гърба си, Вероника не се притеснява да каже, че се бои. Въпреки това нито за миг не губи вяра в успеха си.
„В тези ситуации сякаш стискам зъби и продължавам „да блъскам“ по план, докато не се успокоят нещата“, казва тя. „Много ми помагат и всички близки. Никога не бих се отказала. Няма лесно. Когато е трудно, е по-сладко. Аз не съм получавала нищо на тепсия и не искам. Ще се боря, ще действам и ще стане рано или късно“.
Баланс между работа и почивка
Снимка: Личен архив – Вероника Братанова
Борбеният дух строи от всяко нещо, с което се захване Вероника, както и от нейните хобита. Тя е голям фен на ските и рафтинга. Смята, че всеки се нуждае от определена доза адреналин. Практикува и отборни спортове, защото ѝ помагат да развива комуникационните си умения и то в екстремни ситуации.
Младата танцьорка отглежда в дома си две котки и две кучета кавказки овчарки (представителите на тази порода достигат до 70 см и 105 кг). За нея най-приятният начин да релаксира е да се разхожда с кучетата и Ясен, нейната половинка.
„Той от първия миг е неотлъчно до мен и помага с каквото може“, казва Вероника. „Другар в живота! Това е подкрепа, приятел и доверие. Той много ми помага с всичко, свързано с рекламната част на дейността, заснемане на концерти и участия. Поддържа сайта на школата. Основен механик и майстор на залата“.
Основателката на Veronique признава, че понякога между двамата възникват спорове, свързани с работата, но ги определя като градивни. Заедно чертаят краткосрочни планове за школата, чрез които опитват да реализират дългосрочната си визия. Вероника не се бои да мечтае и за още една зала, ако ентусиастите продължават да прииждат. А за всички, които се страхуват да опитат да започнат свой бизнес, Вероника има следното послание:
„Ако не опиташ, няма как да знаеш. Страхът е най-големият ни враг. Както аз скачам в бързеите в реката, за да преодолявам страха си, така и в живота трябва да се изправяме пред проблемите. Не може цял живот да се пазим и крием. Нека се опарим, нека сгрешим, това ще са уроци, които ще ни помогнат да продължим. И вярвайте: наготово няма да стане. Трябва да работите за това и да дадете повече от 100% от себе си. Хората усещат дали това, което правите, ви е на сърце или не! Ако сте намерили пътя си – не спирайте! Не сядайте, не се обръщайте! Вървете смело напред и не се плашете от провалите. За всичко си има решение и дори да си мислите, че не можете повече –можете! Обичайте хората около себе си и това, което правите.“
Автор: Нанси Борисова
Тя е студентка в първи курс във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Увертюра към журналистическата ѝ кариера е Клуб „Медии“, група за неформално образование по журналистика в родния ѝ град Монтана. Започва да публикува в местните медии още на 16 г. Печели призови места в над 30 национални конкурса за есе, участва в доброволчески акции, конферира концерти, води кръгли маси. От ноември 2016 г. е стажант в сайта на Дружеството на ООН в България. Отскоро стажува и в сайта Leadership.BG. Има публикации в сп. PROVO. Носител на наградата за студентски главен редактор на Dnevnik.bg.
