Владислав Христов е поет, фотограф и журналист. Роден е през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи в София. Три години е бил в класацията на 100-те най-креативни автори в Европа. Негови хайку са превеждани на 17 езика. Съставител е и на първия учебник по хайку на български език – „Основи на хайку”. От него можем да научим не само как да пишем, но и как да четем и разбираме едно хайку.
Разкажи ми малко за хайку. Как е възникнало като жанр?
Владислав Христов: Хайку възниква още през средата на 15-ти век в Япония и означава игра на стихове. Затова и при хайку текстовете често и до сега се усеща една виталност и лекота. Наглед тя е лесна за постигане, но пишещите хайку знаят, че това изобщо не е така. Тъкмо си помислиш, че си уловил хайку и то ти се изплъзва като риба от ръцете. Влизаш отново в реката, запряташ ръкави и започва преследването. Исторически погледнато през времето японското хайку се е крепяло на няколко автора – всеки, от които е имал и множество ученици. Сред тях най-популярните са: Мацуо Башо, Йоса Бусон, Кобаяши Исса и последният голям майстор и също така реформатор на тази поетична форма – Масаока Шики. След Шики хайку претъпрява доста изменения от класическата си форма на писане по схема 5-7-5 срички. Така от началото на 20-ти век това изкуство се разпространява извън Япония – освободено до голяма степен от условности.
Как е навлязло в твоя личен свят? Какво първоначално те е привлякло към японската култура?
Владислав Христов: Философията на Изтока и по-специално дзен може да даде много на урбанизирания съвременен човек. Най-малкото човек започва да се замисля над наглед дребните детайли и моменти от ежедневието си. Започва да ги цени и да им се радва. А хайку пресъздава в текст точно тях. Може би възможността да споделям с читателите моите лични моменти на просветление и радост са ме привлекли към хайку.
Какво е хайджин? Какъв е пътят на един обикновен човек към един необикновен хайджин?
Владислав Христов: Хайджини се наричат майсторите на хайку. За да си хайджин, първото условие (независимо от възрастта) е да си по детски чист и любопитен към света. Чистите сетива са много важни, за да напишем едно сполучливо хайку. Хайджините не са необикновени хора. Всички живи човешки същества са обикновени по своята природа. Никой, дори най-талантливият човек, не прави изключение. Поезията и в частност хайку е постоянно учене как да сме обикновени и чистосърдечни при изразяването си чрез словото. Това е най-трудното за научаване – именно тази обикновеност. Това е път по който вървиш и все си в началото.
Каква е ролята на един хайджин в обществото?
Владислав Христов: Хайджинът няма роля или социална функция, или определени задачи. Всяко нещо с конкретна цел би го обременило при писането. Мисля, че най-добрите хайджини просто се забавляват с това, че са живи и тази радост от самия живот ражда най-прекрасните стихотворения.
Кой може да се занимава професионално с хайку?
Владислав Христов: Понятие като пишещ професионално хайку не съществува. Не е като при фотографията например. Хайку е извън професиите, всяка професия съдържа малко или много задължения, а хайку е свобода, не ограничения и норми. Търсещите хора най-често се занимават с хайку, търсачите на мигове. Ако сте от тях, пробвайте смело, няма страшно, ако в началото не се получават нещата. Тъкмо след време, когато четете първите си опити, ще се посмеете добре.
Как разбираш кога едно тристишие заслужава да бъде наречено хайку?
Владислав Христов: Веднага се усеща „уцеленото“ хайку, „неуцеленото“ също. Средни положения рядко съществуват. Как точно разбирам не подлежи на рационално обяснение, за това няма книги и ръководства. Просто в теб се чува едно дзън след четене и се усмихваш. Това е всичко.
Как в теб възникна идеята за издаване на учебник по хайку?
Владислав Христов: Време беше да излезе подобна книга. Дълги години десетки хора пишеха тристишия и ги наричаха хайку. Това девалвира до немалка степен целия жанр. С книгата искам да насоча вниманието първо към правилното разчитане на хайку, а след това и към правилното му писане. Без да се научим да четем, е абсурдно да се научим да пишем. Едва когато усвоите правилното четене и писане, забравете правилата и се насладете на свободата.
Колко време и усилия ти отне?
Владислав Христов: Идеята отлежаваше няколко години. Възникна в разговор между мен и покойната Мая Любенова – прекрасен човек и голям майстор на хайку. И ето тази първа по рода си книга на български е вече факт. Радвам се, че езикът в нея е достъпен не само за подготвените тематично, но и за неподготвените читатели. Това не е научно, а по-скоро популярно четиво за широк читателски кръг. Хайку отдавна се е превърнало в световно изкуство, книгата ще умножи още повече докосналите се до него български читатели. Надявам се, че и за пишещите ще е полезна. Тези които си мислят, че най-много знаят, точно те имат най-много да учат.
Какво още ще намерим в учебника?
Владислав Христов: Безброй усмивки. Всичко е поднесено с лекота, забавно и увлекателно. Без усмивка хайку е загубено.
Кои са любимите ти хайку автори, които искаш да препоръчваш и на българските читатели или бъдещи хайджини?
Владислав Христов: Персонализирането и изреждането на авторитетни имена е далече от природата ми. Нека всеки сам открие своите. В това се изразява и смисълът на всеки път. Както древна дзен-будистка поговорка гласи: „Когато ученикът е готов, учителят ще се появи“. Така че – бъдете готови!
Фотограф водещо изображение: Бояна Петрова
