Любов. Можете ли да дадете точно определение за нея? Аз не мога, може би и на вас ви е трудно. Знам само, че тя не е онази прекрасна, положителна развръзка от приказките, които са ни чели навремето. Нито пък е филмът на ужасите, който описваме след раздяла. Любовта е животът, погледнат със сърцето и пресъздаден чрез емоциите. А те са толкова много в душата на една влюбена жена!
„Всеки от нас, който някога е бил влюбен, може с радост или болка да разкаже, че не съществува някакво ясно дефинирано нещо като ЛЮБОВТА”, казва самият Щефан Фьогел –авторът на „Влюбена, сгодена, изчезнала” и един от най-успешните съвременни драматурзи. Постановката, която ви каним да гледате на сцената на „Театър 199“, е истинска наслада за душата. Ще се смеете, ще чувствате, ще си спомняте и ще заживеете заедно с Дагмар Лудишер (Нона Йотова) – булка, избягала от втората си сватба, защото… мъжете са идиоти. И то, подредени в цели 7 категории! Да, Господ доста се е объркал при създаването им и за капак е решил да си почива в седмия ден от сътворението на света, вместо да поправи грешката си. А най-голямата трагедия на жената винаги ще остане тази, че не може да живее без онзи втори пол, защото просто няма трети.
Скрита в къщичката на дърво от детството си, Дагмар размишлява над живота си, плаче, смее се, люшка се между безброй чувства, намира се и се губи… като една истински влюбена жена. Колко трудно е само да стъпиш на краката си, когато на любовта ти ѝ се лети – към мечтите, които така и не са се превърнали в реалност. Нужни са само две думи, които да прекършат крилете им. „Не мога”. Любимите на мъжа (Деян Ангелов, олицетворяващ всички представители на мъжкия пол). И, хоп, принцът се превръща в страхлив жабок, за който майката ще остане най-важната жена в живота му. Всъщност, не е ли самата тя тази, която го е направила този бягащ от обвързване и несигурен в себе си човек?
„Влюбена, сгодена, изчезнала” е буря от емоции, които със сигурност са разтърсвали и вашето тяло, вихър от мисли, които са преминавали и през вашия ум. Защото раждайки се хора на тази земя, ние сме обречени да се влюбваме, а сърцето ни – да кърви. В червено. Цветът на любовта.
Що се отнася до края – той, разбира се, е непредсказуем, като поведението на влюбена жена.
- режисура: Елена Панайотова
- участват: Нона Йотова, Деян Ангелов
- сценография: Елица Георгиева
- музика: Дани Милев, Милен Апостолов
- хореография: Росен Михайлов
- костюми: Славена Петкова
- превод: Владко Мурдаров
