Автор: Иван Георгиев, икономист
В края на септември Русия започна да атакува по въздух бунтовнически цели в Сирия по молба на сирийския президент Башар ал Асад. Началото на руската военновъздушна кампания в Сирия бе дадено една седмица след навършването на първата годишнина от въздушни удари, които САЩ, без да има разрешение нито от сирийското правителство, нито от ООН, започна да нанася по позиции на „Ислямска държава“ (ИД) в разкъсаната от гражданска война страна.
Повечето западни медии и анализатори подкрепят предвожданата от американците коалиция в борбата им срещу всеобщо признатия враг ИД, но осъждат руснаците, които според тях имат за цел просто да укрепят бруталния режим на Асад.
Намесата на Русия в Сирия може да изтрие напредъка на Запада в борбата му срещу тероризма и да наклони баланса на силите в Близкия изток към Иран и т.нар. шиитски полумесец. Поне това твърдят критиците на президента Владимир Путин. Въпреки това, дори и те не могат да отрекат наличието на пресечни точки между кампанията на Путин и тази на САЩ. Ръководената от Абу Бакр ал Багдади „Ислямска държава“ контролира значителна част от Сирия, което очевидно прави нейните позиции в страната потенциални цели на руските въздушни сили.
Ако вярваме на сведенията на руското Министерство на отбраната за резултатите от неговите операции в Сирия, бихме били склонни да признаем, че в рамките на две седмици Путин е нанесъл повече щети на ИД, отколкото САЩ за една година. Преди два дни Русия съобщи, че вече е успяла да унищожи повечето боеприпаси, военна техника и тежкотоварни автомобили на ИД. По-рано този месец, уплашени от руските въздушни удари, джихадистите за първи път отмениха обичайната си петъчна молитва в обявената от тях столица Рака и изпразниха джамиите в града.
В същото време, постиженията на водената от САЩ военна кампания в Сирия са в най-добрия случай спорни. Руслан Трад, блогър с българо-сирийски произход, изтъква защитата на Кобане и възстановяването на кюрдския контрол върху Тал Абияд — два северносирийски града — като двата основни успеха на кампанията. Но Трад обобщава така:
По други параграфи ИД отбелязва повече успехи, отколкото преди началото на кампанията от въздушни удари. През май тази година ИД отблъснаха силите на Асад от град Палмира в централната част на Сирия. Завземането на Палмира позволи на групировката да навлезе към Хомс и южната част на Сирия през неохраняемата пустинна територия. Настъплението на ИД стана без въздушни удари нито от сирийската армия, нито от коалицията, въпреки мащаба на военните части на ИД, придвижвайки се от пустинята към вътрешността на Сирия. Именно в пустинните райони ИД организира бойците си и изгражда бази, което позволи на организацията да напредне в посока Хама, Хомс, Алепо, Дараа и дори Дамаск. В южните части на столицата сирийски бунтовнически групи се сражаваха с ИД, като ги изтласкаха, прекъсвайки засега възможността на джихадистите да влязат в града от юг през палестинския лагер Ярмук.
Непосредствено след първите руски въздушни бомбардировки в Сирия министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър прогнозира, че кампанията на Москва е обречена на провал. Според Картър военните действия на Русия допълнително ще разпалят конфликта между воюващите лагери и така всъщност ще направят режима на Асад по-уязвим, отколкото в противен случай. Дори и това да е така, същото може да се каже и за операциите на САЩ и неговите партньори. В същата статия от септември месец Трад пише:
[Местните] стават дори по-близки до организацията и единствената причина са [коалиционните] въздушни удари — ударите разрушават домовете на местните, а често са засягани и земеделски площи, които са от малкото възможности за прехрана. (…)
Въздушните удари повлияха, а в някои райони и прекъснаха, функциониращата местна икономика, предхождаща появата на ИД. След разпада на държавността в големи части на Сирия, хората разчитат на местни ресурси, за да оцелеят. В източната част на Сирия евтиният петрол позволи на земеделски производители да изпомпват вода от река Ефрат, за да напояват земите си. (…)
Когато се появи ИД и започна да налага контрол върху тези области, организацията се възползва от ресурсите, но без да монополизира породената от войната икономика. Семействата продължиха да работят, въпреки наложените нови цени от ИД. Когато въздушните удари започнаха, те разрушиха голяма част от инфраструктурата, от която зависят толкова много хора, тъй като бяха фокусирани не върху военни цели, а върху градовете, в които се смята, че има части на ИД. (…)
С изключение на малкото военни успехи от изминалата година, кампанията засега изглежда най-вече унищожава поминъка на най-бедните сирийски семейства, живеещи в контролираните от ИД територии.
Всъщност в провала си да изтласка ИД от Сирия американската кампания е допринесла за унищожаването на домовете и поминъка на част от местното население, като така е смекчила негодуванието към джихадистите и подсилила ролята на „Ислямска държава“ като икономически фактор.
И ако това не е достатъчно обезпокоително, Трад пише, че някои по-бедни сирийски семейства се справят с икономическите затруднения, като
изпращат поне едно от децата си в редиците на ИД, тъй като това е единственият начин да се генерира някакъв доход. Тази ситуация се наблюдава най-вече сред разселените вътре в Сирия фамилии. За всеки нов боец, дошъл от местните семейства, групировката плаща по 400 долара.
Но ако „Ислямска държава“ наистина има капацитета на резервен колежански отбор, както американският президент Барак Обама описа джихадистите през януари 2014 г., защо САЩ все още не са успели да унищожат групировката?
През септември стана ясно, че над 50 анализатори от американската Централна команда (CENTCOM) са подали жалби в Министерството на отбраната, в които се оплакват, че ръководителите им са нанасяли подвеждащи промени в техните доклади. В несъответствие с фактите и преценката на анализаторите, промените са имали за цел да подкрепят твърденията на администрацията на Обама, че САЩ постига напредък в своята кампания срещу „Ислямска държава“.
Ако бойците на ИД наистина са аматьорите, за които Обама ги представи в началото на 2014 г., надали групировката щеше за отрицателно време да завземе значителни части от територията на Ирак и Сирия. Всъщност, ИД разполага с безпрецедентно за терористична организация богатство и бойна техника, а освен това голяма част от нейните бойци са обучавани от западни войски.
Въпреки изказванията на Обама в публичното пространство, доклад на американското военно разузнаване (DIA) от 2012 г., разкрива, че президентската администрация и повечето разузнавателни ведомства на САЩ са били наясно, че на „Ислямска държава“ трябва да се гледа като на сериозна сила. И не само това, докладът показва, че салафистите от ИД, Джабхат ан Нусра и Армията на завоевателите (последните две групировки са клонове на „Ал кайда“ в Сирия), както и „Мюсюлманското братство“, са ядрото на бунта срещу Асад.
Това разкритие придава достоверност на твърденията на Русия, че въздушните й удари целят позиции на ислямистки екстремисти, но също така и загатва каква навярно е действителната стратегия на водената от САЩ коалиция в Сирия.
Много вероятно е администрацията на Обама да гледа на „Ислямска държава“ (и на другите екстремисти) като на стратегически актив — инструмент за смяна на баасисткия режим на Асад. След като през 2013 г. Обама не получи одобрението на американското общество и Конгреса да обяви война на Сирия, целта му да свали от власт Асад (нещо, което той официално се опитва да направи от 2011 г.) бе парирана.
Може би това обяснява защо пословицата “Врагът на моя враг е мой приятел” е привлякла САЩ с прагматизъм по отношение на начина, по който американците трябва да възприемат „Ислямска държава“.
В своя доклад от 2012 г. американското военно разузнаване предрича възхода на ИД и създаването на салафистко княжество (калифат) в източна Сирия. Освен това, докладът разкрива, че силите (САЩ, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Турция), които подкрепят опозицията на управляващия алауитски клан, са приветствали възникването на салафистки калифат като средство за изолиране и подкопаване режима на Асад.
Снимка: Cfr.org
