Има книги, които те карат да се чувстваш особено. Може би заради усещането, което будят, веднъж щом се озоват в ръцете ти. Може би, защото усещаш, че не са книги, които са шити точно по мярката на твоя вкус, но могат да ти паснат. Не те грабват от първата страница. Нито от втората, дори третата. Налага се да им дадеш малко време да достигнат до теб. Като паяк, който бавно слиза от тавана към теб. Една от тези книги е “Врач” на Мартин Ришави, която вече се предлага на българския пазар от издателство “Ерго”.
“Врач” включва две самостойни, но сходни като стил и повествование повести, както и множество различни интересни истории, на които можете да се посмеете или поплачете благодарение на майсторската режисура на Мартин Ришави. Той, между другото, дълго време се е занимавал със сценаристика и драматургия и не е нов на сцената.
Ришави не следва логическа нишка на разказа, нито като своя герой поддържа елементарен ред около себе си, но намира в бъркотията точно това, което търси – много хумор, абсурдни ситуации, самоирония, мъдрост и поставя всичко това в постановката на живота си – пред теб.
Неговият герой играе ролята на лудия. Той е режисьор, интересен особняк, у когото, както той самият признава, “се събират значими театрали”. Бивш театрален режисьор, той е намерил ново поприще – работи като диспечер в московските комунални услуги или както самият той се определя – като жертвения козел на московските комунални услуги. Всичките му жени носят едно и също име: Олга. Той е проклет, но за него гласът на съдбата е като тих гръм – разтърсващо звучен, гърми навсякъде, но тихо. Напешва му една единствена дума – театър. През цялото време героят се намира точно там – на театър – точното място, където иска всичко и нищо едновременно. Защото той разбира, че играта на сцената е и игра на живота, като самият той допълва – “в живота няма пуш-пауза, а смъртта не знае, че само си играеш”. Той е в постоянен монолог със себе си, а ти си на първия ред и се наслаждаваш на това. Особено когато ти казва:
Не винаги онзи, който с*ре отгоре ти, е твой враг и не винаги онзи, който те вади от лай*ата, ти е приятел.
“Врач” е от книгите, която трябва да четете между редовете, да спрете за малко, да поемете дъх, да вникнете в думите и да оставите те да ви носят – като бората, силния вятър, който се стоварва отгоре ви неочаквано и ви оставя вкочанени, но замислени. Ще се изненадате къде може да ви отведе.
