Дали човек се ражда с мисията си на този свят, или личните му избори определят посоката, по която да върви пътят му? А може би целият процес е свързан и едното е предпоставка за другото? Независимо колко дълго и дълбоко ще анализираме този вечен въпрос, фактите са такива: Има хора, чиито професионален избор диктува цялото им съществуване. Точно този избор променя и живота на другите, борейки се за по-добър свят и по-мирно бъдеще. Защото има професии, които не можем да определим като „просто работа”. От 9 до 17. Завърташ ключа и пристъпваш към личния си живот. Един звук „щрак” и една крачка встрани. Не. Има професии, които поглъщат цялото ти същество, с които свързваш всеки процес на тялото си. С които дишаш, с които живееш и за които умираш.
Такава история можем да съпреживеем, когато „Времето е спряло” на сцената на „Театър 199”. Сара е фотограф, отразяващ конфликтите от най-горещите точки на света. Времето за нея спира всеки път, когато погледне през визьора на апарата си, запечатвайки лицето на войната. Що за професия, ще помислят някои. По-лесно е да обърнем гръб на човешкото страдание, когато то не се случва на нас. Да затворим очи за сълзите и кръвта, когато те не са нашите. Защото… как се живее с образите, които остават завинаги в спомените? Как се заспива с болката, която като прокоба пропълзява по тялото и се влива във вените? Кой избира доброволно този живот?
Ами, избират го идеалистите. За които съществуването не се изчерпва с постигане на личен комфорт. Хората на действието, промяната, бунта към несправедливостта. Онези, от които имаме толкова остра нужда днес, когато светът е забравил думи като „мир”, „равенство”, „човечност”.
Изберете да се изправите пред тази страна на живота, защото тя ви моли за внимание не само от театралната сцена.
„Във време на социален катаклизъм и съмнение в ценностите на нашето общество, винаги ще се намерят хора, които съхраняват своя идеализъм. В наши дни, когато бушуват войни не толкова далече от границите ни и огромен брой хора напускат домовете си, за да търсят по-нормално съществуване в други страни, разказите на журналистите, които работят в най-горещите територии и образите на фотографите, които ежедневно рискуват живота си, са безценни за нашето по-задълбочено разбиране на конфликтите. Защото политиците и военните лидери ни казват едно, а снимките ни разкриват друго и подхранват съпротивата срещу войната“.
Из реч на фотографа Джеймс Нахтуей на форума TED
- режисура: Ивайло Христов
- участват: Кристина Янева, Пенко Господинов, Атанас Атанасов, Елеонора Иванова
- сценография: Марина Янева
- костюми: Марина Янева
- превод: Златна Костова
