Мечтали ли сте за живот, далеч от цивилизацията – насред дивата природа, където да се докоснете до най-истинската му и неподправена страна? Независимо дали сте авантюристи или просто обичате въздействащи истории, за вас пишем следващите редове.
През май 1990 година Кристофър МакКендълс завършва колежа „Емъри” в Атланта, САЩ. Той е сред отличниците и най-добрите спортисти на випуска си. Но въпреки че пред родителите си споменава намерението си да следва „Право“, Крис прави друго. Той дарява всичките си спестявания – около 24 000 долара, изгаря последните банкноти в портфейла си, нарязва всичките си кредитни карти и документи за самоличност и тайно заминава на автостоп към Аляска. Прекъсвайки всички връзки с досегашния си живот, Кристофър започва нов – далеч от фалша на цивилизацията, който го задушава.
Какъв човек би взел подобно решение? Идеалист с чувствителност, която не му позволява да живее, правейки компромиси с разбиранията си. Човек като Крис. Мечтател, който чете Джек Лондон и Толстой и вярва, че светът може да бъде в пъти по-добро място. По пътя към крайната си цел, за известен период той работи в Южна Дакота и живее с хипитата в Слаб сити, Калифорния. Спуска се с каяк по река Колорадо, прекарва седмици под открито небе, спи на палатка сред колония на нудисти и криейки се по товарни влакове, успява да стигне до Аляска.
Далеч от всякакво човешко присъствие, Крис открива изоставен от години автобус, който превръща в свой дом за следващите 113 дни. Набавя си вода от разтопен сняг, а храната му представлява диви растения и убити от него животни. Когато не е зает да търси препитанието си, Кристофър чете книги, които намира в изоставения автобус и пише в дневника си „Beautiful Blueberries” („Красиви боровинки“). В него той нарича самия себе си Alexander Supertramp. Дневникът разказва за промените, настъпващи в живота на Крис, в резултат от контакта с природата, а впечатленията му варират от изключително въодушевление до пълно отчаяние. След време страниците му са вдъхновение за издаване на книга, а по-късно и за създаването на филм.
През юли 1992 г., след три месеца в дивото и все по-трудното си оцеляване, Крис решава да смени местонахождението си, но не успява да прекоси реката, която е преминал през април, защото нивото ѝ значително се е покачило. Намерена е бележка за помощ в близост до мястото, което е обитавал: „Имам нужда от помощта ви. Контузен съм, близо до смъртта, твърде слаб съм да се движа на големи разстояния. Сам съм и това не е шега. В името на Бог, моля, останете и ме спасете. Наблизо съм, събирам плодове, ще се върна довечера. Благодаря ви, Крис”.
В дневника е намерена откъсната страница, съдържаща част от поема на Робинсън Джефърс:
- Death’s a fierce meadowlark: but to die having made
- Something more equal to centuries
- Than muscle and bone, is mostly to shed weakness.
- The mountains are dead stone, the people
- Admire or hate their stature, their insolent quietness,
- The mountains are not softened or troubled
- And a few dead men’s thoughts have the same temper.
Кристофър МакКендълс умира в средата на август 1992 г., когато е едва на 24 години. Има две основни версии за смъртта му – недохранване или отравяне с храна/непречистена вода.
На 12 август 1992 година той пише: „Живял съм щастлив живот и благодаря на Господ. Довиждане и Бог да благослови всички!”. Последният ред, който Крис е записал в дневника си, с разкривен почерк и може би последни сили, е: „Щастието е истинско само когато е споделено“ (Happiness is only real when shared).
Много са хората, които критикуват решението на Кристофър и определят смъртта му като личен избор. Но нима търсенето на щастие не е смисълът на съществуването ни? Кой може да съди душата, копнееща за свобода? Ние не.
