На 19 февруари 2016 г. от този свят си отиде големият писател и философ Умберто Еко – на 84-годишна възраст след дълга и мъчителна борба с рака. Сред най-известните му произведения са „Махалото на Фуко”, „Името на розата”, „Островът от предишния ден”, „Баудолино”, „Пражкото гробище”, на „Трактат по обща семиотика”, „Семиотика и философия на езика”, „Пет морални есета”, „За литературата”, „Изповедите на младия романист” и много други. Самият той е казвал „Аз съм философ, пиша романи само през почивните дни” и „всяка история разказва история, което вече е била разказана”.
Нека си припомним още малко от размислите на Еко със следващите девет незабравими негови цитата:
„Нужен ми е съветът на прозорлив човек… Прозорлив при разбулването на тайни и – ако се наложи, – благоразумен при потулването им”
***
„Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното”
***
„Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!”
***
„За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие“
***
„Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи“
***
„Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи“
***
„Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението”
***
„Една мечта е един стих и много писания са нищо друго освен мечти”
