Вчера светът опустя още малко, след като от него си отиде една от легендите на съвременната световна музикална сцена, фронтменът на Linkin Park – Честър Бенингтън. Музикантът бе открит мъртъв в дома си в Лос Анджелис, като полицейските власти разследват самоубийство.
Бенингтън беше идол на милиони, олицетворение на желанието им за бунт и порив към промяна. Любовта и разбитото им сърце. Чувствата им, оживяващи в текстове на песни. Липсата, която никой няма да запълни.
Днес избрахме да не говорим за тежката и тъжна биографията на Честър, а да ви покажем няколко искрени мисли и разсъждения за нелекия му живот от първо лице:
„Пея, откакто съм роден. Имам много видео-касети, заснели как, още на 4 годинки, обикалям къщата и пея странни песнички. Пеенето е било винаги важна част от моя живот и съм много доволен, че мога да показвам таланта си по този начин…“.
„Да порасна за мен беше много страшно и много самотно“.
„Започнаха да ме малтретират, когато бях на 7 или 8. Биеха ме и ме караха да правя неща, които не исках да правя. Това унищожи моята самоувереност. Както повечето хора, твърде много ме беше страх да кажа нещо. Не исках хората да помислят, че съм гей или че лъжа“.
„Не е готино да си алкохолик. Не е хубаво да ходиш да пиеш и да бъдеш глупак. Хубаво е да бъдеш част от възстановяването си“.
„По-голямата част от работата ми беше отражение на това, през което преминавах по един или друг начин“.
„Не можеш да се страхуваш, че хората ще те наранят, защото ако се страхуваш от живота, никога няма да го изживееш“.
А накрая има огромно значение. От името на цяло едно поколение, живяло с гласа, музиката, болките и таланта ти – благодарим ти, че пораснахме с теб. Почивай в мир, Честър Бенингтън.
