„Интерес предизвикват други теми, вълнували Чарлз – загриженост за съдбата на рибата Патагонски кликач, за която е писал до ексминистъра на екологията Елиът Морли, както и подкрепа за противоречиво приетата идея за умъртвяване на язовци, за да се спре разпространението на туберкулозата при кравите.“ (из статия от dir.bg „Шестима задържани за подготвян атентат срещу принц Чарлз“ – бел.ред.)
–––––––––––
Както виждаме, „на западния фронт нищо ново“. На източния – още по-малко. 😀 Следващите няколко изречения на пръв поглед нямат нищо общо с горната новина, но на ВТОРИ поглед имат.
Днес разбрах, че още двама мои връстници и приятели изчезват завинаги от България. От миналата година насам това сумарно прави 10 човека… И съм сигурен, че не преувеличавам със „завинаги“, просто си се познаваме. Преди година, мисля, последно водихме разговора, как „ние тук си оставаме“, като не помня много-много точните причини за „оставането“, щото ги бяхме открили след поредното „голямо“. 😀
Е, днес в рамките на два часа, чух два пъти по телефона „Мите, ние заминаваме“. Изведнъж си се представих „сам сред чужди“ – едничък българин в „селото“ и всички ми викат „Митко циганина“. 😀
Хиля се като зелка с тъпите емотикони, но не ми е смешно. Тъжно ми е, защото прекалено много заминаха…
Не се сещам как да приключи тоя скапан ден, освен да изпия една студена бира и да помисля за някои неща. Пък преди това ще ви споделя „нещо“ на Вапцаров, което днес спонтанно изникна в съзнанието ми…
„Тази земя, по която тъпча сега,
тази земя, която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя, простете, е чужда.“
Мнението е от профила във Facebook на Димитър Миташев
Снимка: Kqmagazine.co.uk
