Живко Митрев работи като бръснар от 56 години и си спомня с носталгия за отминалите времена, когато тази професия е била популярна и уважавана. Никога не си е представял, че може да остави занаята си, макар днес той да е доста позабравен. Въпреки това Живко го пази жив. Спомнете си го и вие. Можете да намерите бръснарницата му на габровската улица „Отец Паисий“ 23 – в сградата на старата градска баня. Ще ви обръсне/подстриже срещу 3 лева, но ще си тръгнете оттам много по-богати – с безценни нови-стари спомени и ароматен полъх от миналото. Прочетете историята му.
Казвам се Живко и съм роден през 1944 г. в град Сандански. Като дете помагах на нашите в отглеждането, прибирането и съхранението на тютюна. Когато навърших 16 години, мъжът на сестра ми ме заведе в една бръснарница, за да науча занаят. Бай Димитър (един от майсторите) седна на един стол и ме накара да го избръсна. Дотогава не бях хващал бръснач. Още след първото ми движение с бръснача той ме спря и каза, че от мен ще стане бръснар. Не знам кое в мен му хареса, но ето вече 56 години работя тази професия и никога дори не съм се замислял да я сменя с друга.
В началото въобще не беше лесно – всеки ден в 5:30 часа сутринта трябваше да бъда в бръснарницата, за да подготвя помещението за предстоящия работен ден, който официално започваше в 6:00 часа. Бръснарският салон се намираше до ж.п. гарата и имаше 4 работни места. Работеше се на две смени.
Започнах като стажант, след това калфа и накрая – чирак. Чак след година и половина имах право да работя самостоятелно. А сега дават диплома за 1-2 месеца – как може да научиш занаят за толкова кратко време, не знам. По онова време (1962 г.) едно бръснене струваше 0.20 лв., а подстригването – 0.30 лв. Обикновено вървеше комплект – общо 0.50 лв. (за сравнение един хляб струва 0.15 лв., а 1л. нафта за отопление – 0.02 лв.).
След като се върнах от казармата (1965 г.) всички бръснари и фризьори бяха обединени в едно предприятие и работеха в един огромен салон (през годините сме стигали до 150 човека). Клиентите плащаха предварително на каса и идваха при нас с талон, от който разбирахме как искат да ги обслужим. За 10 лева приход към предприятието получавахме 3.40 лева заплата. Дали заради уменията ми или поради това, че съм словоохотлив – не знам, но през годините се утвърдих като бръснар на елита – всички началници искаха да се подстригват при мене. Дори когато отиваха да работят в други окръзи (разбирай области) пак изчакваха удобен момент и идваха за едно подстригване.
Много пъти са ми предлагали да стана член на партията, но така и не успяха – и до ден днешен не съм в никоя партия. Обичам откритите хора и чистите неща – и двете са дефицит във всяка партия. След промените кооперацията се разтури и всеки пое по своя път. Ей в това помещение съм под наем повече от 10 години. Отначало бяхме шестима, сега съм сам. Всичко, което виждаш по стените, е донесено от клиенти.
Имам една дъщеря и една внучка, но те си поеха по свой път. Искам да предам опита си на някой младеж, но няма желаещи. Всички искат да стават фризьори, защото там парите са повече. Прави ми впечатление, че хората през последните години станаха по-свити, затворени и замислени, нямат сигурност за утрешния ден. По-рано тук беше оживено, подхвърляха се майтапи, обсъждаха се различни събития и хора, а сега виждаш – нищо. Но аз съм оптимист – ако всеки от нас си върши работата отговорно и дисциплинирано, нещата в страната ще се оправят. Просто трябва една по-здрава ръка.
