Колко струва изкуството днес? Много? Да. Излиза ни прекалено скъпо, за да съществува ярко в евтиния живот, който се налага… ни налагат да водим. Или за да го има изобщо. От друга страна, китайското засища физическия ни апетит – мазничко и без много пари. За какво ни е духовна храна, след като сме сити? А колко скъпо всъщност ни излиза да живеем евтино? Замислете се. Точно както е направил Симеон Предов. Прочетете следващите болезнено остри редове, написани лично от него по темата. Заслужават си.
Автор: Симеон Предов
Това е напълно измислена история без никаква поука, така че ако я прочетете, е много вероятно да си изгубите времето. А времето е разтегливо понятие, някои дори не го смятат за важно и живеят в миналото, когато бъдещето им е под носа, а настоящето е криво. И докато хората в града се състезават с времето, за да стигнат на работа, за да са в график и да оцеляват, то там някъде имаше няколко човека, които безгрижно се опитваха да създават изкуство.
Разбира се, изкуството е като храната. Направиш нещо съвършено, изконсумираш го, почиваш малко и след това си готов за още. Е, артът, който се опитваха да правят онези хора, беше толкова изкривен, също като времето, в което живееха. Мислеха си, че от изкуство се ставало по-богат. Пари – не. Загуба на време – не. Ще се запитате, какво тогава е богатството? Нищо, хората просто си губят времето, за да правят картини, скулптури и бижута, за да си чешат егото, мислейки, че могат да свършат нещо повече от това да отидат до хладилника и след това до тоалетната.
И ето идва моментът, в който културата и артът биват изяждани от принудата и битовизма. Този момент, в който се опитваш да твориш, а отсреща човекът е просто гладен, и докато рисуваш с четката или просто щриховаш нова идея, той мисли как ще си купи поредната порция евтина китайска храна, която най-често е пържен ориз и пиле със зеленчуци. Е, за съжаление това е цената на изкуството, която са готови да платят масата от хората. Аз самият предлагам да разменяме плодове и зеленчуци, както и свинска мас, за едно платно, но не по-голямо от щайга със зарзават. В противен случай няма да е равностойно.
Как може културата да е повече от храната? Не може. Китайското всеки ден може да те спаси, докато платното дори не става да се размени за пари, освен ако на него няма нарисувани пържоли, ябълка и грозде в чиния. Тогава битовизмът се завръща яростно, а хората са готови да продадат натюрморта, за да получат кльопачката. Скулптурата най-често би била използвана за закачалка, вместо за вдъхновение. Но какво от това… всичко върви по план…
Това си мислеха онези обнадеждени деца, които ежедневно боядисваха стени, закачаха картини и посрещаха ценители на изкуството в скромната си галерия, а вечер, смазани от работа и примирени с действителността, се прибираха да спят. Докато един ден се оказа, че няма как да плащат повече нито наем, нито сметки за ток и парно… И тогава дойде Раят. Галерията стана китайски ресторант. Едва ли е имало по-щастлив момент от този за хората. Поредното място, където да можеш сочно да мляскаш и шумно да пиеш бира, след това да се оригнеш подобаващо, опитвайки се да кажеш азбуката и да се изпънеш на стола.
Затова сравних изкуството с храната. И двете са напълно задължителни за оцеляването, въпросът е дали си гладен за ново вдъхновение от картини, филми, снимки и разкази, което да те пренесе в нови светове и да те обогати, или си гладен за малко китайско, което да те засити, докато приключиш да редиш тухли и измазваш стена в 5 ч. следобед. А между другото, китайското може да го ядеш и пред телевизора, докато гледаш „вдъхновяващите“ новини от деня… но това е история, която ще ви разкажа друг път. Дотогава – бъдете гладни!
Колаж: Truestory.bg
Споделете с Truestory.bg своето мнение по актуални теми или въпроси, които ви вълнуват. Ще очакваме текстовете ви на редакционния ни мейл info@truestory.bg или като лично съобщение в страницата ни във Facebook!
