„Зимата идва: Защо Владимир Путин и враговете на свободния свят трябва да бъдат спрени“ (изд. Ciela, 2015 г.) представя размишленията на руския дисидент и бивш номер едно в шахмата Гари Каспаров относно заплахата, която недемократичните страни представляват за свободния свят. Книгата се появява в подходящ момент, имайки предвид продължаващата криза в Източна Украйна и миналогодишното анексиране на Крим от страна на Русия, икономическите санкции, които САЩ и ЕС наложиха на Русия, сваления самолет на Малоазийските авиолинии в Украйна, който взе 298 жертви, убийството на известния руски опозиционер и бивш вицепремиер Борис Немцов в края на февруари тази година, продължаващите кръвопролитни конфликти в страни като Сирия и Ирак и увеличаващата се терористична заплаха.
Каспаров проследява процеса от издигането на Владимир Путин от офицер в КГБ (службите за сигурност в СССР) в президент на Русия и как той постепенно и безцеремонно увеличава властта си в стремежа си да установи пълен контрол. Каспаров анализира все по-авторитарното управление на Путин през последните 15 години в контекста на разпада на СССР, първите години на демократична Русия под управлението на Борис Елцин, двете чеченски войни, огромния скок в цените на петрола в ранните години на управлението на Путин и нарастващата цензура върху медиите в страната. В основата на „Зимата идва“ стои посланието на Каспаров, че Западът носи основна отговорност за успеха на Путинова Русия и за поголовното нарушаване на човешки права в страната, тъй като чрез мекото си отношение към един такъв авторитарен режим те на практика го легитимират.
Гари Каспаров. Източник: www.kasparov.com
„Путин не е идеолог. Той и приятелчетата му натрупаха огромно богатство, а заплахата, че няма да могат да му се наслаждават свободно на Запад, щеше да е много сериозна. За разлика от съветските си предшественици, Путин и съюзниците му не се задоволяват с последен модел лимузина ЗИЛ и хубава дача, тоест вила, на Черно море. Те искат да управляват като Йосиф Сталин, но да живеят като Роман Абрамович, който си харчи богатството, като си купи известен английски футболен клуб и няколко яхти с размерите на игрище. Олигарсите на Путин пътуват по цял свят и държат парите зад граница, а това дава на западните правителства истинско влияние, стига да имат куража да го използват.“
Каспаров споделя, че в началото на века е имал надежди, че Путин ще установи режим, основан на върховенството на закона, и че ще направи реформи, които постепенно ще доведат до създаването на функционираща демокрация. Днес обаче Каспаров разбира, че той и много други са били заблудени.
„Ако Путин се беше намесил и беше заплашил да направи на всички онова, което избирателно направи на малцина, тоест ако беше приложил закона, както трябва, работата щеше да бъде съвсем различна. Той можеше да спре ограбването и да каже на приятелите и враговете си, че купонът на гърба на руския народ е свършил. Отначало изглеждаше, че той превръща Гусински и Березовски в пример точно по тази причина. В крайна сметка, ако можеше да изпрати двама от най-влиятелните и богати олигарси толкова бързо, другите със сигурност щяха да ги последват. Вместо това се оказа, че посланието на Путин към останалите е като на мафиотски дон – или се заклевате да сте лоялни към капо и да крадете в рамките на неговата схема и система, или свободата и активите ви могат да изчезнат като дим от днес за утре. През първата година от мандата на Путин ставаше все по-ясно, че което е добро за него и за приятелите му, е много по-важно от какво е добро за Русия. Днес ситуацията не е по-различна.“
Източник: ciela.bg
Вместо демокрация, Путин изгражда един силно централизиран режим, който се крепи на постоянното и масово подклаждане на страх и бързото смачкване на всеки, дръзнал да се противопостави на властта.
„Корените на Путин в КГБ мрачно прораснаха в стил на управление, което не беше нито реформистко, нито демократично. Общата черта във вътрешната и външната му политика беше опитът му да търгува със страх – страховете на руснаците, че страната им е подложена на атака от враждебни външни сили (от чеченците, НАТО или свободните пазари, а обикновено и от трите заедно), и страховете на западняците, че ако няма силен и прагматичен лидер, Русия отново ще стане непокорна, нестабилна и потенциално опасна. Петнадесет години по-късно тактиката на Путин на търгуване със страх е все още много сходна и също толкова ефективна.“
Каспаров повтаря на няколко пъти, че Путин и олигарсите от неговия кръг изобщо не се интересуват от руския национален интерес, както се преструват, а единствено и само от това как да натрупат огромни богатства по-бързо. Ключова характеристика в управлението на Русия от 2000 г. насам според Каспаров е даването на огромни привелигии на лоялните към властта от страна на Путин и унищожаването на бизнеса и потискането на онези олигарси, които искат да управляват бизнеса си извън хватката на режима.
„Когато Путин пое юздите през 2000 г., в списъка на списание „Форбс“ на милиардерите в света нямаше нито един руснак. През 2005 г. вече имаше тридесет и шест. През 2008 г. руските милиардери станаха осемдесет и седем, повече, отколкото тези на Германия и Япония, взети заедно, при това в страна, в която 13 процента от населението живееше под официалния праг на бедност от сто и петдесет долара месечно. […] Според данните от 2015 г., дори след една година западни санкции и срива в цените на петрола, в списъка на „Форбс“ има осемдесет и осем руски милиардери, като сред тях не влизат Путин и няколко от най-близките му приятлчета. За мен е невъзможно да повярвам, че човек като Путин, който държи в ръцете си живота и смъртта на осемдесет и осем милиардери, не е най-богатият от всички тях. Епизодичните изтичания на информация за мистериозни имения на Черно море и за огромни банкови трансфери към никъде добавят още непреки доказателства към случая, че в момента Путин е вероятно най-богатият човек в света.“
Един от най-ефективните и мирни начини хора като Путин да бъдат спрени, казва Каспаров, е чрез налагането на тежки санкции върху икономическата дейност на руските олигарси, които обикновен държат богатствата си в западни банки и прекарват голяма част от ежедневието си в демократичните страни. Докато тези олигарси могат да поддържат сегашния си стандарт на живот, те няма да имат причина да се обърнат срещу Путин и да отслабят властта му.
„Путин няма да се огъне и няма да бъде изритан от Украйна, докато достоверните заплахи към властта му не разцепят неговите елити и съветници. В момента те нямат никакъв стимул да залагат срещу него. Путин пази тях и активите им, докато свободният свят, в който толкова им харесва да живеят, не прави никакви ходове, които накрая биха ги принудили да избират между богатствата си и Путин. Промяната в това уравнение е единственият невоенен начин за защита на Украйна, а и на другите места, където Путин би потърсил нови врагове, за да захрани пропагандната си машина, която го държи на власт у дома“.
Гари Каспаров. Източник: www.kasparov.com
Както мнозина биха предположили, повече твърдост от страна на западните демокрации към режима на Путин изисква изключителен кураж и дългосрочна визия за изграждане на свободен свят. Каспаров разбира, че подобен подход ще доведе до нови трудности в краткосрочен план. Тези трудности обаче в никакъв случай не правят подхода погрешен, а просто представляват временно препятствие, което лидерите на демократичния свят трябва да преодолеят.
„Вярно е, че ако Америка, Европа и останалите световни демокрации най-после осъзнаят, че ерата на договорките е свършила, и нанесат удар срещу Путин и другите бандити, като ги отрежат от преговори и осигурят превъзхождаща ги по мощ подкрепа за целите им, конфликтите може да се влошат, преди да бъдат разрешени. Тази гледна точка – желанието да приемеш краткосрочни жертви в името на дългосрочно добруване, изисква тип лидерство, каквото днес почти не се среща в свободния свят. Изисква да се мисли отвъд следващите социологически проучвания, отвъд следващия тримесечен доклад и отвъд следващите избори“.
В „Зимата идва“ Каспаров обръща внимание и на много от легендите за режима на Путин, които западните медии разпространяват и затвърждават с лека ръка. Вероятно най-разпространеният мит за Путин, твърди бившият номер едно в шахмата, е широката обществена подкрепа, на която той се радва у дома.
„Постоянно чувам, че Путин бил популярен и обичан? Сигурни ли сте? Защо тогава отделя толкова много време и усилия да доминира над медиите, да елиминира съперниците си и да установява сложна система за нагласяне на изборите, били те важни или не? Ако Путин е толкова обичан, защо не допусне свободни и честни избори и свободни медии? Преследването на блогърите и ареста на един-единствен протестиращ, стоящ насред площада със знак или лозунг срещу Путин в ръце, не ми изглежда на поведение на обичан управник […] Петнадесет години пропаганда създадоха силен култ към личността, който твърди, че Путин е единствената личност, която може да води и защитава Русия, а всичките му критици са опасни предатели и трябва да бъдат хвърлени в затвора или избити. (Често става точно така.) Всеки, който би могъл да се издигне като съперник, става демонизиран и посечен“.
Владимир Путин, президент на Русия. Източник: www.kremlin.ru
Независимо дали става въпрос за авторитарни режими като този на Владимир Путин или за терористични групировки като „Ислямска държава“, свободният свят трябва да се обедини около универсални човешки ценности. Каспаров си представя една нова Магна карта, в която са посочени изконните човешки права, свободи и универсални ценности, които всяка една страна трябва да се задължи да спазва, ако иска да бъде част от глобалната общност.
„Без значение дали е в Украйна, в Сирия, във Венецуела, в Йемен или в Нигерия, свободният свят трябва да е готов да действа, за да подкрепи хората, които искат да живеят в свобода и без страх. Да действат не само с военна сила, след като кризата вече се е разразила, но и да образоват, да градят, да помагат за създаването на общества, които ценят съвременните стойности. Дори циниците и изолационистите трябва да признаят, че е далеч по-морално, икономически оправдано и ефективно да инвестират в предотвратяване на бедността, страха и невежеството, които често водят до радикализация, отколкото да я наказват, след като тя доведе до насилие. Всеки милиард, похарчен за строеж на училища, за обучение на учители и за свързване на изолираните с останалия свят спестява десет милиарда, дадени за война по-късно, след като още едно поколение гладни и ядосани млади хора станат уязвими към пропагандата в полза на антисъвремието, понеже същото това съвремие не е направило нищо за тях“.
Въпреки множеството проблеми, пред които са изправени САЩ и ЕС, Каспаров завършва с оптимизъм.
„Зимата идва“ е предупреждение, а не неизбежно заключение. Хубавото в цикличността на политиката и в социалната промяна е, че можем да им влияем, ако положим достатъчно усилия. Ако се отърсим от самодоволството си и отново се научим да се изправяме срещу диктаторите и терористите, заплашващи съвременния свят, който сме изградили, можем да променим тази насока. Антисъвременността е опасен вирус, а презареждането или рестартирането не са достатъчни за премахването му. Трябва да изградим система, основана на стойности, достатъчно здрава, за да устои на вируса у дома, достатъчно умна, за да го спре, преди да се разпространи, и достатъчно смела, за да го заличи там, където покълне.
