Роденият на 21 юли 1970 г. в Ню Делхи Сидхарт Мукхърджи е постигнал високи резултати в практиката си на онколог, учен и преподавател, но името му придобива световна популярност с първата му книга: „Императорът на всички болести: биография на рака“. За нея индийско-американският лекар е отличен с награда „Пулицър“ за 2011 г. в категорията за нехудожествена литература и за обща нефантастика, както и наградата на „Гардиън“ за дебютна книга. Заглавието се нарежда и в класацията на „Тайм“ за 100-те най-добри книги на годината.
След постигнатите високи резултати Сидхарт се опасява, че няма какво повече да напише, че е разказал всичките си истории. Тогава се появява идеята за „Генът: една интимна история“ (2017 г., изд. „Изток – Запад“, превод от английски Елена Филипова) – своеобразна предистория на „Императорът“. Очевиден е мащабът на положения труд и широка ерудиция, които стоят зад написването на книга от подобна величина. „Генът“ е пътеводител за всички любители на науката, която изгражда телата, а може би и същността и съдбата ни. Написана на увлекателен и достъпен език, книгата разкрива тайните на генетиката от нейното историческо начало и насочва поглед към бъдещето, което е все по-близо и поставя редица морални, етични и научни въпроси пред цялото човечество.
Дори Аристотел е таял подозрение, че наследствеността и нейното предаване през поколенията се осъществява под формата на някакъв вид съобщения. Но същинското начало на науката за гените е през 19. век, когато един любопитен и трудолюбив монах на име Грегор Мендел прекарва дълго време в градината си, води записки, провежда опити със своите грахови растения и открива, че единиците на наследствеността съществуват и функционират с определена закономерност. Дълги години трудът на Мендел остава забулен в мъгла и тишина, докато в началото на 20. век идеите му са преоткрити и думата „ген“ се превръща в научно понятие.
Още през 1905 година, когато генетиката тепърва прохожда, Бейтсън, един от учените, които са се занимавали с нея, изразява своите интуитивни и напълно основателни опасения, че „човечеството ще започне да се намесва“ в човешкия геном, щом веднъж открие как функционира. Две десетилетия по-късно евгениката набира скорост – тя дискриминира хората на генетичен принцип, определяйки едните за притежатели на висши, а другите – на нисши гени. На тази основа нацистка Германия извършва чудовищни деяния спрямо човечеството, водейки битка за расова хигиена.
Много имена на учени са свързани с разбулването на тайните на ДНК, много съдби са преплетени в разгадаването на материята, от която е създаден животът.
„Генът“ поставя редица въпроси. Дали и до каква степен гените са свързани с вероятността да се разболеем? Доколко изграждат идентичността ни? Влияят ли върху вкуса ни и избора ни на партньор? Има ли как да се предпазим от „грешните“ гени, които циркулират в рода ни, и така да избегнем коварно заболяване? Гените наша предварително начертана съдба ли са или като човешки същества имаме все пак право на избор?
Сидхарт споделя една вълнуваща теория: че гените са само едно от звената, които определят пътя ни. Другите две са средата и… случайността. Щом нещо се базира на случайност, категорични крайни констатации няма как да се правят. Авторът ни въвежда в най-болезнените моменти за всяко семейство и ни запознава с историите на свои роднини, което прави книгата още по-интимна.
Днес, след толкова десетилетия и открития в сферата на генетиката, сме на прага на една епоха, в която човечеството може да не остане такова, каквото е. Знаем как да манипулираме ДНК, можем да създаваме и разрушаваме организми. Можем да си играем на богове. „Генът“ е хуманна книга, която е особено ценна днес, когато от едно страховито нехуманно бъдеще ни делят единствено етиката и моралът на учените. В миналото е било по-трудно да възпиташ човек, отколкото да разчетеш гените му, споделя Мукхърджи, докато днес май е точно обратното…
Интересно и вълнуващо бъдеще ни очаква, а с какво ще ни дари то, само времето ще покаже. В края на книгата авторът предлага манифест, който очертава научните, философските и морални уроци, които носи със себе си дългогодишната история на опознаването на гените. Не е лошо всички биолози, изследователи и хора на науката да се запознаят по-обстойно с него. А книгата може да намери място в библиотеката на всеки любопитен читател, който иска да знае повече за себе си, за света, в който живее, и за това, което ни предстои като вид. „Генът“ определено е едно от най-добрите заглавия, които прочетох през отиващата си 2017 година, и никак не е случайно, че се нарежда сред книгите, впечатлили Бил Гейтс.
