На 4 май 1943 г. е роден Георги Аспарухов-Гунди. Обявен за най-великия български футболист на XX век, той продължава да живее в сърцата на хиляди българи и днес, близо 44 години след смъртта си.
Кариерата му стартира в „Левски” и се развива светкавично. Гунди е неизменно присъствие на българските и световните футболни стадиони още от 17-годишната си възраст. Играе в 247 мача, в които отбелязва 150 гола. През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски”, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Същата година печели и купата за индивидуално спортсменство.
За европейските клубни турнири Гунди има изиграни 18 мача, в които отбелязва 19 гола. Присъединява се в Националния отбор на България през 1962 г. в мача срещу Австрия, изигран във Виена. Аспарухов е един от малкото ни сънародници, отбелязал гол на Англия на легендарния стадион „Уембли“ и единственият, който го е направил, когато английският футболен отбор е актуален световен шампион.
Гунди играе на три световни първенства. Първото е в Чили – 1962 (1 мач и 1 гол), където е най-младият играч – едва на 19 г. Там отбелязва и единствения гол за България – в мача срещу Унгария, завършил 1:6. Четири години по-късно в Англия отново негово дело е единственият гол за България, отново срещу Унгария (1:3). Незабравими остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963, с Белгия – 3:0 и 2:1; 1967, с Швеция – 3:0; 1967, с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1).
Денят на 30 юни 1971 г. е топъл и слънчев. Неподсказващ с нищо, че в него ще си отиде велик живот. Часът е около 11 преди обед, а в бежовото Alfa Romeo с номер 9999, спиращо на бензиностанция близо до прохода Витиня, се намират Георги Аспарухов-Гунди и колегата му футболист Никола Котков. Двамата пътуват за Враца, където ще участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния „Ботев”.
Бензинът, който зареждат, струва 9,20 лв. Гунди подава една десетолевка и служителка на бензиностанцията го моли да изчака минутка за рестото. Минутка, която може би малко по-късно щеше да спаси живота му. Той обаче махва великодушно с ръка и потегля.
На 50-ия километър от София товарен ЗИЛ с тежко ремарке препречва главния път, по който в този момент преминава управляваната от Гунди кола. Аспарухов натиска спирачката докрай и на асфалта остават цели 30 метра следи от гуми, но разстоянието не е достатъчно. Предната част на купето фатално се врязва в резервоара на тежката машина. По колата се разплисква бензин и се възпламенява, а пътниците в нея изгарят като факли.
Така, едва навършил 28 години, си отива един от най-обичаните футболисти на България за всички времена.
Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден на всенароден траур, придружен с изблици на масова психоза. По неофициални данни над 550 000 души се сбогуват завинаги с двамата гениални футболисти. По щастливо стечение на обстоятелствата опечаленото множество не оставя още жертви.
„Има един такъв парадокс – толкова много шум се вдига около мен, а аз така обичам тишината“, казва Гунди в интервю отпреди близо 50 години.
Но половин век по-късно сме убедени, че за безграничния му талант винаги ще се говори.
Тук може да гледате един чудесен документален филм за Гунди:
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, за да четете още интересни истории за велики личности!
