Ако има нещо по-приятно от това да се натъкнеш на творба на изключително талантлив творец, то това е още на първата ти среща с него той да докаже, че е преди всичко изключителен човек.
Така се случи при мен с Георги Бърдаров – преподавател по етнорелигиозни конфликти в СУ „Св. Климент Охридски“, зам.-декан на Геолого-географския факултет в университета и победител в предаването „Ръкописът“ по БНТ през 2015 г. „Аз още броя дните“, неговият безобразно добър дебютен роман, излезе с гръм и трясък през пролетта на 2016 г. и напълно оправда очакванията, като към момента от него са продадени около 10 000 екземпляра. В този роман Бърдаров представя трагичната любовна история на Давор (изграден по образа на сърбина Бошко Бркич) и Айда (изградена по образа на бошнячката Адмира Исмич), които попадат в капана на обсадата на Сараево – най-дългата обсада на град в човешката история (цели 1395 денонощия между пролетта на 1992 г. и зимата на 1996 г.).
Бърдаров, който не само преподава, прави научни изследвания и създава художествена литература, ами и обучава младежи на презентационни и други умения, сега се впуска в ново приключение: Продуцентска къща „Мусагена“. Той я създава заедно с близки приятели, които споделят общо желание: да дават път на млади български писатели, музиканти, художници и други артисти. Първата книга с логото на „Мусагена“ е „Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“ – дебютната стихосбирка на 22-годишната русенка Цвета Тодорова, която тъкмо излезе от печат.
Въпреки че работи на няколко фронта, Георги Бърдаров с радост отдели от времето си, за да разкаже за читателите на TrueStory.bg за създаването и бъдещето на „Мусагена“, за дебютната стихосбирка на Цвета Тодорова и за това дали в скоро време можем да очакваме нов роман от самия него. Приятно четене!
Г-н Бърдаров, бихте ли ни представили накратко новия си проект и екипа, с който работите?
Георги Бърдаров: Ние сме трима много близки приятели, свързани с различни сфери на изкуството: Петко Манчев е музикант, Ралица Манчева е завършила драматургия и кинознание и сега е продуцент на „На кафе“ и аз – с писането и литературата. Идеята тръгна от там, че много трудно в България млади автори в различни сфери на изкуството въобще могат да видят бял свят. Конкретният повод: в „Ръкописът“ аз участвах с Денис Българанов, изключително интелигентно момче, много хубаво пише, на което му обещаха в ефир „Издаваме ти книгата“. Минаха толкова години и нищо не се случи. Аз самият съм минал по този път, пращал съм по издателства, по конкурси, не са ме отразявали, не са ми давали дори отрицателна рецензия, какво остава някой да ме издаде. Никой не ми отговаряше, докато не стана това чудо с разказа [„За петата ракия“, публикуван в Public Republic на 10 май 2013 г.] – и пак благодарение на социалните медии. По този повод ние решихме да обединим нашето усилие в тази посока и да започнем да опитваме да търсим млади български таланти и да ги продуцираме. Тук имаме литература, музика, живопис.
Голямата ни идея е това да не е само за рамките на България, а да търсим продукти, които могат да бъдат реализирани на европейския и световен пазар. Понеже аз работя в университет, знам колко качествени млади хора има в тази страна и ми писва от това цялостно отрицателно отношение към младите – не ставали, не се интересували. Глупости! Искаме да извадим тези талантливи млади хора на показ, но по-далечната идея е и излизане извън България.
Някъде другаде съществува ли подобна продуцентска къща, която да покрива различни области на изкуството?
Георги Бърдаров: Не сме виждали такова нещо, но ние от много време го мислим, то не е спонтанна идея. Мислим го близо пет години, преди да го направим. И понеже сме много близки приятели, играем петанк заедно, като семейство сме буквално, постоянно мислим и говорим това нещо и най-накрая решихме да опитаме да направим тази крачка, защото всеки един от нас прави по много неща и иска да се насочи към нещо смислено и по-концентрирано.
В България не е ли пренаситено по отношение на издателства и ако е така, това не прави ли начинанието Ви рисковано, особено когато започвате с поезия?
Георги Бърдаров: Първо ние не сме издателство, второ във всеки един бизнес има риск, но ние сме преценили, че можем да бъдем различни. Ние разчитаме на нашия нестандартен поглед, който ще видите и в самото представяне на „Пиша за да забравя. Четеш, за да си спомниш“. Още там ще заявим, че сме различни. Сега издаваме тук, вече след това ще мислим за следващата стъпка. Гледаме всичко да изпипаме внимателно. Не бързаме, не искаме да се изхвърляме. Първо ще видим как ще тръгне с Цвета. Ще седнем, ще си анализираме грешките, недостатъците, пропуските, трудностите. Едва след това ще минаваме на следващата фаза.
Източник: Страница на събитието във Facebook
Имате ли вече визия за хората, които искате да продуцирате след Цвета Тодорова?
Георги Бърдаров: Да, имаме, но Цвета ни е първи опит, затова вкарваме много усилия за нея. Много ме радва Цвета, защото е много искрена и не се превзема. Аз съм говорил с доста хора в тези среди, които, особено по-младите, започват да се вземат на сериозно. Тя е натурална, готина, освен че поезията ѝ е хубава. Ние прегледахме доста имена, преди да се спрем на Цвета. Срещахме се, четохме… Нашата идея е не просто стиховете да ни харесат. Ние искаме човек, който да бъде продуциран от нас, и затова се спряхме на Цвета, защото всички тези фактори при нея се събраха.
А как изобщо стигнахте до нея?
Георги Бърдаров: Освен ние тримата, които сме в този екип, имаме и един млад човек, защото колкото и да сме отворени към младите, колкото и да преподавам на младите, поколенията са си различни. В това няма нищо лошо, най-нормалното нещо е. Ролята на Наталия, племенничка на Петко, беше да проучи социалните мрежи, да види какво се харесва там, какво се търси. Тя свърши черната работа, защото прегледа толкова много различни автори. Накрая беше селектирала 4-5, с които се срещнахме, и одобрихме Цвета.
Планирате ли да подкрепяте и автори в други литературни жанрове или ще се фокусирате върху поезия?
Георги Бърдаров: Да. Тръгнахме с поезия, защото е първи опит и романът е малко по-тежък за редактиране. Затова решихме, че това е нещо, което по-лесно ще можем да направим, тъй като се минава през печатници, през представяне, през разпространителска мрежа и много други неща. След това ще работим и в други литературни жанрове, и други видове изкуства.
С какво изпъкна Цвета Тодорова пред останалите автори, чието творчество сте проучили?
Георги Бърдаров: Първо, поезията ни хареса. Второ, отзвукът за тази поезия. Трето, още на първия разговор тя мен лично много ме впечатли точно с това, че е човек, който няма превземка, няма лицемерие, тя е едно към едно, което е много готино за мен като отношение към живота. Просто цялостният образ ни хареса: един млад българин, който няма комплекси, страхове, не се прави на интересен. Всичко това и в двамата Цвета Тодорова и нейния приятел Кристиян Янкулов ни хареса и решихме да го направим.
Имате ли любимо нейно стихотворение?
Георги Бърдаров: Няколко са, но най-любимото ми е „Здравей, обажда се миналото ти. Ще ме намериш в папка „Пропуснато“. Обожавам го! И е много зряло.
Допадат ли Ви така характерните за нейната поезия кратки форми?
Георги Бърдаров: Трябва да отворя скобата, че навремето пишех много стихове, може би като всеки един млад човек, който иска да пише, но с годините и загрубяването от много удари под кръста и над кръста в един момент поезията стана прекалено чиста за мен. Сега не мога да чета поезия. Това, което много ни хареса при Цвета, освен самите стихове, е, че такъв жанров тип е комерсиален и маркетингов, защото хората са много забързани. Дори и романите стават все по-малки, макар обема да няма чак такова значение, важното е какво е вътре, обаче хората искат нещо смилаемо.
А Вие самият работите ли по следващ роман?
Георги Бърдаров: Пиша постоянно, но не мога да кажа нищо конкретно. Имам няколко идеи и проекта в момента, които обаче са все още на ниво проучване. Категорично ми се пише роман, то е буквално като дрога, толкова е силно и емоционално да пишеш роман, дълго време живееш с образи, герои, развива се действието, разиват се самите герои, като характери… Но аз ще проучвам бавно и внимателно идеите си, няма закъде да бързам. Докато мен не ме разтърси, докато не ме хване, докато не реша, че е това, докато не съм го проучил из основи няма да тръгна да го правя, независимо дали ще е след 3, дали ще е след 10 години… И да ми забравят името не е проблем, аз не съм само писател. На първо място аз съм преподавател в СУ и правя хиляда други неща. Много се гордея с това, което съм написал, страшно много се кефя, искам да пиша и ще пиша цял живот, но няма закъде да бързам. Когато дойде!
Източник: ciela.bg
Понеже по-рано споменахте, че когато сте изпращали свои творби на издателства и в конкурси, въобще не сте били отразяван, бяхте ли изненадан от успеха на Аз още броя дните?
Георги Бърдаров: Бях тотално изненадан, защото аз наистина от 7.-8. клас започнах да пращам по издателства, и никога не съм получавал дори отрицателен отговор, просто нищо. Конкурси, издателства, младежка творческа интелигенция тогава при соца… И когато разказът [„За петата ракия“] излезе в Public Republic, беше един много интересен момент, защото съвпадна с един много тежък момент от личния ми живот. Аз бях много депресиран, мислех, че животът ми е свършил, че нищо няма да постигна оттук нататък повече, че каквото съм направил, съм направил. Когато имаш лична драма, така разсъждаваш.
Разказът излезе в този сайт и аз бях много щастлив, че в този живот ще имам един публикуван разказ. Толкова съм мечтал да бъда писател и ето един публикуван разказ. Сайт, сайт, публикували са го. И много се надявах да има поне един позитивен отзив. Обаче той слизаше все по-надолу, защото нали се публикуват все нови и нови неща, най-накрая беше станал последен. И гледам отзив – позитивен! Какво повече да искам в този живот – един публикуван разказ, един позитивен отзив! И повече не влизам в този сайт, защото аз съм депресиран. Седмица по-късно отиваме да играем петанк с приятели и един от тях казва: „А бе, Жорка, трябва да ми дадеш автограф.“ „За какво ще ти давам автограф? Знаеш колко съм депресиран.“ „Ти знаеш ли какво става с този разказ?“ „Какво става – публикуваха го, има един отзив.“ „Човек, ти луд ли си, та той прави фурор, знаеш ли как се върти по социални мрежи, фейсбуци.“ „Да бе, върти се, айде стига си ме занимавал с глупости! Знаеш колко съм отчаян от живота!“ „А бе, Жорка, сериозно ти казвам.“ „Да бе, да, сериозно ми казваш.“
Тогава беше много драматичен момент, защото нямаше дори къде да живея, и моят голям и истински приятел Петко Манчев ме взе да живея в неговото звукозаписно студио и аз живях четири месеца на място, където няма нито един прозорец. Няма да забравя: влетявам в студиото, пускам си лаптопа, влизам в Public Republic и гледам за една седмица 300 отзива, позитивни, някакъв луд фурор. Бях не просто изненадан, бях шокиран, просто не можех да повярвам, че това се случва!
За финал: какво бихте казали на читателите на TrueStory.bg?
Георги Бърдаров: Най-важното, което винаги искам да предавам като послание на младите хора в България, е да не се страхуват, във всичките аспекти на страха – страха, който се налага от медии, социални мрежи, страха, който налагат предходните поколения, защото те са свикнали да живеят в страх, страха да опитват нови неща, страха да рискуват, страха да грешат, страха да бъдат себе си. Няма от какво да се страхувате! Тоя живот е толкова прекрасен, че просто всяко нещо, което искате да направите, пробвайте, правете го, това е смисълът. Ние сме се родили свободни и Господ ни е дал най-висшият си дар – правото на свободен избор. И всичко зависи единствено, и само от нас. Не се спирайте пред трудности, критика, недоверие във вас, борете се за себе си, и за мечтите си. Наистина вярвам, че няма невъзможни неща!
