Попаднахме на този разказ, който определено усмихна деня ни. Запознайте се с историята на една млада испанка, вкусила от сладостта на пътешествията и приключенията, които променят живота ѝ завинаги.
„Тази сутрин напуснах Испания. Ужасена и с разбито сърце. Боя се, че това е грешка. Може би пътуването ми ще бъде провал… чувствам се толкова отчуждена… толкова самотна“
17 октомври 2014 г.
Измина една година от деня, в който се качих на самолета, трепереща като дете и чудейки се дали не правя една огромна грешка. Пренасях в жертва почти целия си живот в името на това сляпо приключение – 3-месечно пътуване из САЩ с извънредно малко пари. Тогава за момент си помислих, че най-правилното решение е да се обърна и да сляза от самолета. Сега не минава и ден, в който да не благодаря на себе си, че не го направих.
„Няма да се върна в Испания след три месеца на опознаване и приключения. Преливам от вдъхновение, идеи, жизненост и цветове! Това пътуване промени живота ми, никога не съм се виждала толкова ясно. Всичко изглежда толкова малко оттук… освен любовта. Тя е гигантска, чудна и толкова, толкова проста, че ми идва да избухна в смях“.
12 януари 2015 г.
Стаята ми, март 2015.
Това са малки откъси от приключенски бележки, които мълчаливо свидетелстват за най-великото преживяване в живота ми. С тях символично отпразнувам първата си година на шеметно пътуване из света, като горещо препоръчвам на всеки от вас да се впусне в подобна одисея. Не се колебайте, ако такава мисъл ви е минавала през ума! Ето какво даде на мен този номадски начин на живот:
Осъзнах колко малко пари всъщност ми трябват, за да живея сама и добре. Оглеждали ли сте някога стаята си, замисляйки се кое оттам ви е наистина необходимо? Да тръгнеш на път с малко пари е най-доброто антикомерсиално хапче на света! Когато потреблението стане ваш „План Я“, накрая в списъка след споделянето, обмена и „направи си сам“, ще се превърнете в много по-свободни хора. Едно от първите неща, които направих след като се прибрах вкъщи, беше опаковането и даряването на 2/3 от вещите и дрехите си. А усещането беше едно тотално облекчение! Колкото по-малко се нуждаеш, толкова повече имаш. Толкова е просто.
Всяко място е приветливо, ако имате правилно отношение. Летище „Дъблин“, януари 2015.
Научих толкова много за себе си, че в момента да си позволя да бъда тъжна и отчаяна, е трудна задача. Годината, прекарана в оцеляване, ме накара да разсъждавам много по-различно. Отговарях си на въпроси като „Как ще стигна до следващата си дестинация?“; „Колко трябва да похарча за храна тази седмица?“; „Мога ли да оставя багажа си в къщата на непознат?“. Разбрах, че е невъзможно винаги да взимам правилното решение. Правих много грешки, които ми бяха ценни уроци. Най-важният от тях е, че трябва да понасяш последиците от неправилните си решения. Защото не грешките ни определят, а отношението ни към тях.
Колкото повече се познаваме, толкова повече се уважаваме. И колкото повече се уважаваме, толкова по-трудно ще позволяваме на другите да ни наранят. От друга страна прегръщането на недостатъците ни, ги прави по-малки и по-приемливи.
Никога не съм мислила, че ще карам колело по поречието на река Мисисипи, Ню Йорк – януари 2015.
Житейските избори могат да бъдат приключение. След завършването на университета виждаш само една шепа пътеки, по които да поемеш. Само филмите и книгите ни показват, че има и друг път, но в действителност хората не тръгват по него. А дали е така наистина? Не! Животът ти предлага точно толкова възможности, колкото му позволиш. В момента не знам дали ще кандидатствам за магистратурата си, или ще обикалям с една раница на гърба си из Исландия. Ще видим.
Научих се да казвам „сбогом“. По време на пътуването си чувствах желанието да оставам на определени места. Заради хората, заради културата, заради преживяванията. Сбогуванията винаги са ми били ахилесова пета, но тръгвайки си, позволяваш да ти се случи нещо друго. А продължаването напред не означава край на историята, а трансформирането ѝ в нещо по-интересно. Затова краката ми днес са в пъти по-леки и бързи, а сърцето ми – по-голямо.
Създаването на приятелства е една от най-очарователните черти на пътуването! Вашингтон – ноември 2014.
Ето ме една година по-късно. Животът все още е объркващ и труден понякога, но разликата е, че всеки ден благодаря, че съм тук и пътувам из него. И въпреки че не съм голям фен на цитатите, Керуак го е казал добре: „Живей, пътувай, приключенствай, благославяй и не съжалявай“.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там ще откриете още вдъхновяващи истории!
