„Всички хора правят промени, но някои са като камъни в течението и отклоняват водите на времето в друг канал”.
Звучи ли ви познато? Замисляли ли сте се за собствената си роля в тази осезаемо ограничена реалност, наречена „живот”? Може ли да „отклоните водите на времето” към една по-добра, по-справедлива и по-разумна реалност?
Разбира се, че можете, само че голяма част от вас не смеят дори да си го помислят. А малцината останали не са убедени, че ще се справят сами. Затова дните си минават, животът си тече (на приливи и отливи) и настъпва деня, в който пред вас изплува дилемата дали да се смеете или да плачете от факта, че сте тук и сега на тази земя.
За всеки наблюдателен читател, запознат с творчеството на Робин Хоб, е по-вероятно да спести сълзите си в този момент, особено ако се запознае с последната й книга „Гонитбата на шута” (изд. „Бард”*) – продължението на „Убиецът на шута“, в което се завърнаха образите на Фицрицарин и Шута.
За непредубедения читател, който за пръв път се докосва до творчеството на фентъзи автора, трябва да уточним, че тук не става дума за приятни закачки в уютен замък.
Сюжетната линия в романа е многопластова, като всеки читател открива сам за себе си истината и то само дотолкова, доколкото може да понесе неговия разум и въображение.
На първи план излизат традиционните дворцови интриги и боричкания за власт.
На втори план се появяват малко по-сложни и объркващи родови линии, заговори и стремеж за влияние в сянка.
Корица: Изд. „Бард“
На трети план се оказва, че някои от героите притежават свръхчовешки способности като пророческа дарба, умение да лекуват чрез телепатия, да пътуват във времето и пространството, да проникват в съзнанието и да влияят на поведението на хората.
На четвърти план става ясно, че тези способности са донесени на Земята от друга раса (със светла кожа и безцветни очи) преди милиони години и, смесвайки се с човеците, определени техни потомци стават носители на сила и енергии, непознати за нас дори и днес.
На пети план се разкрива, че понятието „линейно време” е много уязвимо и в тази връзка понятието „бъдеще” може да се манипулира. И което е още по-невероятно – то действително се манипулира, но не за благоденствието на целия свят, а за удобството и доброто на шепа избрани ( в романа са наричани „слуги”). Което идва да подскаже и шестия план в този роман – ние сме поставени на шахматната дъска на живота с предварително определена цел и роля, за които знаят само неколцина „господари”. Може да разберете кога партията ще завърши и кой ще излезе победител в нея само ако подгоните шута, т.е. Белият пророк за това поколение.
И нека силата бъде с вас!
*Изд. „Бард“ е партньор на TrueStory.bg.
Автор: Д. Цанков
