Днес ви срещаме с един интересен и креативен човек, чието творчество ни служи като чисто вдъхновение от момента, в който се докоснахме до него. Запознайте се с Григор Атанасов и му позволете да ви разходи в безграничния свят на blackout поезията, където без страх ще ви се прииска да се изгубите.
Кой е Григор Атанасов? Разкажи ни повече за себе си и влечението си към Blackout поезията.
Григор: На 27 години съм, в момента живея в София. По образование – кино оператор, но в един момент осъзнах, че киното не е моето нещо. То изисква изключителна работа в екип, а аз обичам да творя сам и като цяло да прекарвам повече време сам (мисля, че са взаимносвързани двете неща). Блекаут поезията достигна до мен по един случаен (въпреки че не обичам да изпозлвам тази дума) начин, след като кликнах “по погрешка” на един линк, който ме отведе към блога на един американски писател – Austin Kleon. Той започва да експериментира с нея през 2010 г. и впоследствие я популяризира в социалните мрежи.
Тъй като любопитството и жаждата ми за опитване на нови неща граничат с това на 5-годишно дете, веднага хванах първата книга, която беше на една ръка разстояние от мен. Вълнението и изненадата какво ще “изплува” от текста срещу мен не са се променили и до ден днешен.
Всъщност какво е Blackout poetry и кога/къде се заражда като стил на писане?
Григор: Блекаут поезията е начин на писане чрез отнемането/зачертаването/задраскването на думи от текст, така че останалото съдържание да роди нов стих, поема или просто съвсем различен текст от първоначалния. Въпреки че изглежда като модерно явление, блекаут поезията има дълга история. Много писатели през годините са я използвали като метод за алтернативно създаване на текст от текста и мисля, че това се корени в устройството на ума ни да търси винаги нещо скрито и мистериозно в очевидното.
Твърди се, че един от първите “писатели” на блекаут поезия е американецът Caleb Whitefoord (1734-1810). По негово време вестниците са били нещо ново, а колонките в тях – изключително тесни и дълги. Вместо да чете вертикално, той го правел хоризонтално, от което се получавали забавни, иронични и саркастични текстове. Масовата популяризация на блекаут поезията идва именно от Austin Kleon през 2010 г. и може би 80% от хората, които се занимават с това днес, включително и аз, са се вдъхновили от него. Аз лично я открих през 2012 г.
Какво те вдъхновява да го правиш?
Григор: Блекаут поезията за мен е един процес на себеизследване и себеоткриване. Както може би всяко изкуство, чрез нея мога да разбера какво и как мисля, мога да дам форма на вътрешни неща, които вербално ми е трудно да изкажа. Това, което ме подтиква да се занимавам с нея, е едно постоянно учудване от самия себе си, защото аз никога не съм писал “нормална поезия” и все още правя бегли неуспешни опити. Мога да “видя” поемата заключена в текста, но не мога да напиша такава “от нулата”. Това постоянно учудване, изненадата и неизвестното от това какво ще се получи от всеки един текст е достатъчно вдъхновение за мен.
Как избираш текстовете, от които да създаваш нов смисъл?
Григор: Може би звучи абсурдно, но самите текстове като съдържание не ме интересуват много, от абсолютно всичко може да се получи добра блекаут поема – както от спортна колонка във вестника, така и от научен труд. Подбирам текстовете основно спрямо шрифта, печата, хартията и чак накрая спрямо съдържанието им.
Какво различава Blackout техниката от добре познатото ни писане?
Григор: Може би състоянието, в което “пишеш”. При блекаут поезията се иска едно релаксиращо-търсещо състояние на ума. Оставяш се очите ти да се разходят по думите, без осъзнато да четеш самия текст. Виждаш думи, изрази, които резонират с теб, виждаш себе си в тези думи и започва процесът на свързването им. Блекаут поезията е като скулптурата.
Един камък, както и всеки авторски текст е уникално творение, но скулптурът вижда нещо “скрито” в него и иска да го извади. Процесът на дълбаене е вътрешен процес, просто изразните средства са различни.
Има ли твое произведение, което можеш да отличиш по някакъв начин? Някое, към което да изпитваш специална сантименталност?
Григор: Всички са ми любими, защото са част от мен, но може би тази:
Това беше първата ми така да се каже поема или стих. Преди беше повече игра на думи. Има текстове, с които прекарваш часове, докато не намериш правилните думи. С други – няколко секунди. Тях наричам “бързащите поеми”. Тази беше една от бързащите. Сякаш точно тези 13 думи са били затворени години наред в текста и са чакали някой да ги освободи. Бързат, искат да започнат новия си живот.
Около Коледа помагаше на каузите в detebg.org с работата си. Защо избра да го правиш?
Григор: Следя работата на фондация “За Нашите Деца” от много време и харесвам изключително много каузата им да има все по-малко деца в домовете и все повече, отгледани в семейна среда. Много хора се включиха индивидуално, чрез това, което могат да правят най-добре – изкуство, занаят, умения. Чрез продажбата на 25 постера с блекаут поеми, успяхме да съберем 500 лв в дните около Коледа. Организацията и логистиката бяха малко трудни за един човек, но опитът ще ми помогне за по-добра благотворителна разпродажба тази Коледа.
А как можем да се сдобием с част то твоята Blackout поезия?
Григор: На няколко месеца правя импровизирани “изложби” по улиците на София. След няколко дни предстои третата такава. Рамкирани постери в А3 формат изникват по стените на улиците една сутрин и след няколко дни или седмици изчезват – не защото си ги прибирам обратно, а защото някой си харесва нещо и си го прибира вкъщи. Не мисля, че изкуството трябва да стои затворено в галерии и зали, имаме нужда то да е достъпно, около нас, по улиците, да те усмихне, натъжи, да те събуди за малко от социалния сън.
Поемите ми във виртуалния свят може да се намерят на сайта ми или в Instagram.
